Много хора избягват темата за екологията – дали защото смятат, че е силно преувеличена, или защото за тях е по-удобно да се преструват, че не съществува. Факт е обаче, че проблемите свързани с въглеродните емисии, хабенето на невъзвръщаеми ресурси и използването на неразградими вещества в производството и ежедневието преминават все повече на преден план. Можем да обръщаме гръб на абстрактни идеи и проблеми, които са прекалено мащабни да ги усетим, но не можем да обърнем гръб на посоката, в която поемат законодателството и икономиката.
А в много държави поемат в екологична посока. Кампаниите за опазване на пчелите, които завладяха скандинавските страни (а и други), усилената работа по създаване на биоразградима пластмаса, която е достатъчно устойчива да се използва за опаковки и електроуреди, градовете и държавите, които планират да въведат градски транспорт с електрически превозни средства – списъкът е твърде дълъг за изброяване, но изводът е ясен: натам е тръгнал светът и можем или да се адаптираме, или да се превърнем в отживелица.
По принцип българите нямаме нищо против да сме отживелица, но нещата може да са на път да се променят.
На тазгодишния икономически форум за Централна и Източна Европа, главна тема беше именно тази за екологията, в частност инвестициите в зелените индустрии. Специално внимание се обърна на Програмата „Зелена сделка“ на Европейската комисия, чиято цел е да подкрепи създаването на въглеродно неутрална икономика.
Сред участващите инвеститори, бизнес лидери, финансисти и политици имаше и българско представителство – Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие. Още на втория ден от форума, той заяви участието на ББР в инициативата, като планира да инвестира 15% от портфейла ѝ в еко иновации и проекти свързани на енергоспестяващата икономика. Освен статута ѝ на насърчителна банка с подчертано внимание върху подпомагането на малките и средните бизнеси в България, важна част от мисията на ББР е осигуряването на средства за социални и инфраструктурни програми. Една от най-мащабните такива е Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, по която за няколко години бяха санирани над 2000 жилищни блокове в цялата страна. Това се оказа огромен успех в областта на енергоспестяването – приносът на проекта към намаляването на въглеродните емисии е близо 309 хиляди тона годишно. Дейността продължава и досега.
Сега банката възнамерява да се включи още по-активно в подкрепата на зелената икономика. Друг важен момент от участието на ББР в икономическия форум беше уъркшопът „Invest in Bulgaria – expand in Europe”, с домакин Стоян Мавродиев. Този уъркшоп представи възможностите за инвестиции в България пред участниците във форума, като отново приоритетно разгледа условията за развитие на устойчиво финансиране.
Този форум не е първата стъпка в създаване на по-екологична икономика, но определено е сред най-важните. Освен мерките, които се обсъдиха и са на път да бъдат въведени в много европейски страни, показва още, че лидерите в сферите на икономиката, политиката и бизнесът са готови да приемат тази световна тенденция насериозно и да предприемат истински действия с ясно измерими в бъдещето резултати. Предстоят нови закони и регулации в рамките на Европейския съюз, които допълнително ще засилят фокуса върху опазването на природните ресурси и създаването на по-устойчиви методи и материали за производство. Като банката, която е готова да въведе тези мерки и в българската икономика, ББР предоставя на сферата на еко иновациите възможности за развитие, а на останалите – възможност да се адаптират към модела на бъдещето.