Инвеститорът настояваше за „всяка стотинка“, сякаш числов ред в таблица може да спре живота. Седеше пред мен в поредната безлична конферентна зала на някой бизнес център в София, а аз се опитвах за пореден път да обясня защо финансовата логика и реалността често не се познават.
Всичко започна с една таблица. Красива, подредена, с формули, които предсказваха печалба до последната стотинка. Идеята беше да внесем специфични инструменти за реставрация на антикварни мебели. На пръв поглед – гениално. Пазарът растял, клиентите чакали, а аз имах „железен“ бизнес план. Дори си позволявах да гледам на себе си като на модерен Брунелески, който строи купол от цифри без нуждата от дървени подпори.
Първият удар дойде от доставчика. Точно когато очаквахме пратката, той изчезна за три седмици. Оказа се, че в неговия регион избухнала „логистична хаос-буря“ – официално обяснение, което звучеше по-скоро като сценарий за филм за катастрофи, отколкото като реална причина за забавяне. След това логистичните разходи скочиха с трийсет процента заради някакви промени в регулациите. Накрая, клиентът, който обещаваше стабилен обем, се преориентира към по-евтини китайски ментета. Сделката била „по-добра“ в момента, в който бюджетът му оредял.
Гледах как числата в таблицата ми се разместват и губят смисъл. От точни прогнози се превърнаха в суха статистика за това какво се обърква, когато животът реши да не следва сценария. И тогава се запитах – защо изобщо правим тези планове? Дали не е просто начин да успокоим собствената си тревожност, да си вдъхнем кураж пред хаоса?
Бизнес планът не е инструмент за управление, а по-скоро вид самозаблуда. Ние вярваме, че ако опишем бъдещето достатъчно детайлно, то ще се подчини на нашите дефиниции. Но пазарът не е статичен, той е динамика на несигурността. Инвеститорът искаше „всяка стотинка“, защото не търсеше истината, а просто сигурност в несигурна среда. А тя не се продава на дребно.
