Почти не минава и ден, в които да не ни попитат как сме, а на дежурния въпрос ние отговаряме с дежурен отговор – Добре съм! Това е всекидневно срещана лъжа, която
се използва от цялото общество и всички си знаем, че това толкова лесно изречено добре, не е никак на добре. Все пак какво да ни накара да се чувстваме добре? Прекрасната ни държава, добре платената ни работа, превъзходното ни здраве, чудесното бъдеще, което ни очаква, ако останем тук. В духа на всеки един български гражданин, ще кажа, че факторите, които ни карат да се чувстваме „добре“ липсват напълно от ежедневието ни, което всячески ни притиска и обсебва със своите закономерности и условия. Затворени като в килия, ние сме длъжни да отговаряме с добре, защото утре може и да сме по-зле.