Много често, когато си търся филм за гледане, разглеждам класациите на филмовите заглавия. Интернет пространството е преситено от такива – стоте най-добри комедии; филми, които задължително трябва да гледате; най-хубавите романтични филми на всички времена и други подобни. Явно обаче критериите, пък и вкусовете на кино маниаците, се различават и покрай заглавията в тия класации често съм пропилявал време в гледането на абсолютни филмови бози, но много често съм попадал и на филми, които са истински празник за душата. На такъв филм попаднах преди няколко дни в една от тези класации – немския филм “Животът на другите” – непознато заглавие, непознат режисьор, актьорският състав също нищо не ми говореше, но как и да ми говори, като комай единственият ми досег с немското кино е един филм на Вим Вендерс, посветен на кубинската група Буена виста сошъл клъб. Та ако трябва да бъда честен, подходих с известни резерви. Но както често се случва в живота, когато човек е с големи резерви, изненадите са най-приятни. Хубаво европейско кино с меки, ненатрапливи, интелигентни и в същото време разбираеми послания. Но това, което най-силно ме впечатли, беше чисто човешкият поглед към една доста болезнена и за немското общество тема – абсолютния контрол върху живота на хората от страна на ЩАЗИ и отварянето на досиетата след падането на комунистическия режим. Останах така впечатлен не заради темата, защото тя е доста експлоатирана и в съвременното българско кино, но винаги силно политизирана. Немският режисьор Флориан Хенкел фон Донерсмарк обаче показва, че извън политиката има и човешки ракурс към темата. Не поставям филма в никакви класации, просто ви казвам – задължително го гледайте!