Спомняте ли си онова телевизионно предаване, което даваха преди около година “Фермер търси жена”. Първоначално останах безкрайно учуден от факта, че има толкова много млади момичета, които предпочитат живота на село. Ей така обнадеждаващо ми прозвуча, защото, макар и да съм столично чедо, имам мечта някой ден да зарежа големия град и да живея в някое китно балканско селце, с къщичка с дворче, с тревичка и плодни дръвчета и винаги съм си мислел, че трудно ще намеря партньорка, с която да споделя тая мечта. В края на формата обаче малко се разочаровах, щото то си стана съвсем ясно, че повече от девойките не бяха отишли в предаването от любов към селото и природата, ами по-скоро с надеждата да заявят себе си пред публика, популярност да натрупат. Сетих се за това предаване, когато пред погледа ми попадна информация от последните дни – статистика, че 70 процента от българите предпочитат живота в големия град. И се замислих какво ги дърпа хората към мръсния градски въздух и прашните улици, натовареното улично движение, напрегнатия живот и градската шумотевица. Сетих се за една-единствена причина, тая, която ме задържа и мене въпреки желанието ми да живея на тихо и спокойно местенце – възможността за препитание. Затова градовете ни заприличаха на джунгли – пренаселени и шарени – само те дават възможност на хората да си заработят насъщния. Така се превърнахме в една градска България – но статистиката бърка, то не е по избор, то е по принуда. Сигурен съм обаче, че рано или късно българинът ще се върне към корените си – не само през уикенда и отпуските. Аз лично действам в тая посока – дано на намеря и съмишленичка 🙂