Все повече се убеждавам, че случилото се с мен продължава да се случва и с много други студенти, което пък от своя страна говори, че навсякъде българското висше образование е на едно и също ниво. Влизаш в университета развълнуван, жаден за нови знания, готов за голямото учене, знанията, които ще използваш в бъдещето за да изкарваш хляба си. И какво се получава в крайна сметка. За някои студентството е само купони и двулитровки с чипс, не се появяват на лекции, упражнения, на нищо. А ти си примерен, прилежен, учиш редовно, посещаваш всичко, което може да се посети, даже и на допълнителни неща (ако има). Идват изпити, напрегнат си, учиш много, потиш се, четеш, а същите тези индивиди, които досега не са посещавали нищо – за тях нищо не идва, те са спокойни. Идват книжките с нанесените оценки и ти леко намръщен от резултата, който примерно е Добър, виждаш резултатите на другите, които не са си мръднали пръста – петици и шестици. Това не мога да разбера при преподавателите, защо вече оценката не е израз на знанията. Това е идеалният начин да демотивираш студентите решили да трупат знания