Големият грях на Биг Брадър е, че създаде в България много ВИП брадъри. То и без това си имаме много хора, които са известни само с това, че са известни, но и тоя тип предавания им направиха голяма услуга – създадоха ги, от нищото. Като започнем от Стойка ПИперудата, минем през потресаващата простотия на тризначките Вяра, Надежда и Любов и стигнем до последната, която стана ВИП, след като беше Биг – жената на гробаря Веско, наистина забравих как се казваше. Първо, това предаване придава значимост на хора, които абсолютно нямат такава, прави ги известни, налага ги като модел на поведение и подражание, често ги правят богати, като им осигуряват наградата и последващи участия в предавания с голям награден фонд, след което им осигуряват статута на ВИП и с този статут ги канят вече във випаджийското издание на предаването отново срещу солиден хонорар. Това предаване направи възможно хора с отчайваща пловдивска редукция на широките гласни като Стойка ПИперудата или с още по-отчайващ бургаски диалект като Зейнеб да станат водещи в национални телевизии. Тръгнах с идеята да ви обясня, че големият грях за всичко това е на Големият брат, само че в потока на мисли, разбрах, че не съм прав. Не, големият грях за всичко това не е на Големия брат, създателите и продуцентите му, защото всъщност ние, с есемесите и отделеното вечер време, сме тия, които правят възможни тези неща. Аз лично – не. Но нали съм екипен играч – ще поема вината заедно с цялото общество, като част от цялото.