Есента може да не е настъпила съвсем, а лятото да отказва упорито да отказва да си тръгне, но есента вече започва да се носи във въздуха и побутва нетърпеливо лятото по гърба.
Есента е един от любимите ми сезони, не само заради приказните багри на планината, но и заради видимата сила на природата, която е най-съвършеното нещо. Този до болка изпипан механизъм на всяко едно създание, твар, растение, който позволява оцеляването, но който ни обладава в приказността и красотата си.
Есента е времето, когато хората бавно започват да се завръщат към домовете си, да се обръщат все повече към семействата си. Обличаме по-дебели дрехи, което при мен носи едно особено чувство на уют.
Винаги ми е било много интересно какво ли е да се живее на място, където няма сезони. Където не можеш да се насладиш именно на тази очарователна трансформация, на която ние сме свидетели всеки сезон. На природа, на животни, на хора.
Ако сте малко по-наблюдателни ще забележите и промяната на израженията на хората. На тези, на които по-лошото време влияе негативно и тези, които по един или друг начин му се наслаждават или пък търсят в него нещо красиво и прекрасно.
Какво ли е никога да не си виждал на живо и да не си усещал косото есенно слънце върху лицето си, или още повече – снега. Той със своята непорочност и чистота, с приказното си очарование и хладно, нежно докосване. Това са моменти, на които човек трябва да се радва и наслаждава, не да го депресират, дразнят и подтискат, защото това е всъщност красотата на света, който ни заобикаля и от който сме част всички ние.