Война в мирно време. Война без участието на оръжия, подкрепление от чужди държави, без армия и политики. Катастрофите са войната в 21 век. Всеки пълнолетен гражданин може да участва в тази война. Какво му е нужно – шофьорска книжка (което в последни дни не е задължително) и автомобил (който може да е взет назаем). Оборудването е налично, единственото, което остава е врътването на ключа, който дава старт на събитията. Всеки шофьор е потенциален убиец или жертва. Няма застраховани. Дори да се движиш със скорост под максимално определената, няма гаранция че човекът в насрещната кола ще спазва изискванията по пътя.
Всеки си мисли – на мен няма да се случи, но всъщност няма гаранции. Колата няма вълшебно копче, което като го натиснеш и тя да спре когато и както пожелаеш. Пътищата са обсипани с цветя и свещи, които напомнят за нечии близки и служат като предупреждение за близки на други хора.
Често обвиняваме лошото състояние на пътната настилка, лошите метеорологични условия, старите ни автомобили и т.н Причини много. В нашите очи има един невинен със сигурност – ние самите. Никога грешката не е в нас. Жертви сме на обстоятелствата. Не е така. Машините се задвижат и управляват от хора (или поне за сега е така). Нужно ли е да спазваме ограниченията единствено, за да не бъдем санкционирани. Когато някой ни наблюдава да сме примерни, а останем ли без надзор всеки да прави каквото си иска.
Утре като съобщят по телевизията за поредният обърнал се автобус пълен с деца, да не се чудим. Това се случва и ще продължи да се случва, докато не осъзнаем отговорността си. Не сме сами по пътя. Шофирайки ние сме длъжни да пазим както себе си, така и останалите участници. Докато не го разберем, ще продължаваме да водим черна статистика за жертвите от войната, наречена – шофиране.