Само в България е вярно твърдението, че месец април е преди март – поне в исторически смисъл. Ще обясня след малко. А за повода – сигурно сте се сетили. Днешният национален празник на България – 3 март. Когато преди години се взе решение това да е датата на националния ни празник имаше редица други предложения и доста брожения. Така или иначе – факт, днес националният ни празник е 3 март, датата, на която е подписан Санстефанският мирен договор, в едно истанбулско предградие, с което се поставя началото на новата българска държава след петстотин години в робство. Защо обаче казвам, че април в българската история е преди март. Защото, преди да се стигне до подписването на Санстефанския мирен договор, с който се слага краят на Руско-турската освободителна война, в България две години по-рано, през април, се случва Априлското въстание, което както знаете завършва безславно, потушено, с хиляди жертви от въстаниците и от мирното население. Но и с една крилата фраза, толкова крилата и известна, колкото и Хвърковатата му чета. И четата, и фразата са на Бенковски, главния апостол на Четвърти революционен окръг –единственият, който наистина въстава. Та когато гледа пепелищата на Тракия и руините след неуспешния порив на народа за свобода Бенковски казва: В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей. А тя, Русия, нека да заповяда! Така че нека на Трети март, нека си спомним, че преди да се случи Руско-турската освободителна война и преди да се стигне до тази паметна дата, имаше един български Април, без който нямаше как да дойде март.