Помните ли как преди няколко години директор на провинциална гимназия беше пуснал при откриването на учебната година или при някакъв друг тържествен повод (убягва ми в момента кое от двете беше) един от хитовете на Азис. Вероятно с най-добри намерения и още по-вероятно в синхрон със собствените си музикални предпочитания. Тогава вълна не само от възмутени родители, но и други хора се надигна срещу тази музикална фриволност и по медиите, и по интернет форуми. И с право. Не ни стига и без това тоталното опростачване навсякъде, остава да го официализираме и в училище. Да го налагаме като мерило за нормалност и като модел за следване.
Само преди няколко дни, пак в училище и този път със сигурност на първия учебен ден, “креативен” учител отново беше решил да покаже на учениците си правилния път в живота и желания резултат от усилията, които ще полагат през периода си в училище, и за целта беше поканил Валери Божинов и Андреа.
Нормално всеки човек би си задал въпроса като с какво точно тия двамата герои биха могли да бъдат пример на децата. И аз си го зададох. Валери – един от най-талантливите ни, като природни заложби, футболист, който успя да провали даденото му от господ с напълно безотговорното си и несериозно отношение към професионалните си ангажименти. Напоследък известен повече с безкрайните си женски истории и лични драми, които се вихрят основно в публичното пространство, отколкото с нещо значимо във футбола. Андереа – ако трябва да сме обективни, не е от най-срамните представителки на жанра, но пък пее посредствено. Така се случи, че наскоро я гледах в репортаж от посрещането на Кубрат Пулев на аерогарата след последния му мач – то беше позиране, цупене на устни, отмятане на коси, лиготии, абе фалшива позьорска история.
Наистина ли искаме тези да са примери за първолаците ни!? 🙁