Така ми се иска да захвърля очилата – и розовите, и диоптричните. Смятам, че всяко нещо, което слагаме пред очите си, ни пречи да видим света реалистично. Воден от този мисъл, реших да направя нещо по въпроса и да си върна истинската представа.
Преди всичко тази промяна започва отвътре навън. Най-неприятно е да се отървем от чудните и магични призми, които поставяме пред нас, за да минимизираме определени проблеми. Те не само са наша илюзия, но играят ролята и на преграда и защита. Чрез призмите си създаваме наш свят, които е като оазис в лошата действителност. Но все пак, той не е истински.
За мен бе важно постепенно да се отърва от заблудите и да погледна нещата право в очите им. За целта си съставих елементарен план за действие. Започнах от изразяването на всички емоции, които бушуват в мен. Не говоря за агресивните, а за изказване на мнението и първичните непринудени реакции. След това премахнах оправданията от себе си и от другите хора. Всеки е такъв, какъвто е и не е необходимо да го защитавам. Накрая завърших с приемането на думата „не“. Научих се да я казвам и да не се сърдя, когато се появи в живота ми.
По времето на тази вътрешна трансформация обаче, започнах и една външна – опитах се наистина да захвърля диоптричните очила. Преди подлагане на операции за отстраняване на проблема, реших да изпробвам методите на алтернативната медицина. Този дълъг път стартира и все още е на страниците на една от книгите на Мирзакарим Норбеков. Той е узбекистанец и дава съвети за упражнения на очите. Чрез тях не само се лекуват, но и се предпазват. Изпълнявам ги от няколко седмици и се надявам скоро да има положителен резултат.
Не знам всичко това докъде ще ме доведе, но определено е нещо различно и си струва да го изпробвам. А вие готови ли сте да премахнете преградите пред себе си и да виждате и приемате света такъв, какъвто е?