Някога замисляли ли сте се защо най-традиционният формат хартия се нарича А4? Защо не е С4, В2 или по друг начин? Всъщност има си логично обяснение и аз ще ви го издам.
Първо, хубаво е да уточним, че има Стандартът ISO 216, който се отнася именно за размера/формата на хартията и неговата метрика. В България се ръководим от този стандарт и съгласно него у нас се използват 3 основни формата хартия: А, В и С. Печатниците използват само тях, като ги прегъват и обрязват в зависимост от крайния формат, който желае потребителят.
Размерът на печатните листове А0 е съответно 841 мм ширина на 1189 мм дължина. Когато този лист се прегъне веднъж, се получават два по-малки листа, А1, с размери 594 x 841 мм. С още една прегъвка на тях, получаваме четири листа А2, с размери 420 x 594 мм. Чрез още една се образува формат А3 – 297 x 420 мм, а след още една следва познатият ни А4 – 210 x 297 мм. Казаното дотук само доказва, че цифрата във формата ви показва колко пъти нулевият печатен лист е прегънат, докато се получи конкретен формат. Най-малкият използваем е формат A10 (26 x 37 мм). Най-големия известен е 4A, който е два пъти по-голям от А0 (1682 x 2378).
По същата логика лесно се смята печатен лист В0 с големина 1000 x 1414 мм. Неговите размери също започват от 4В (2000 x 2828 мм) до В10 (31 x 44 мм). Специфичното при В форматите е, че се използват предимно за печатане на плакати и различни чертежи.
Формат С0 е с размер 917 x 1297 мм и е най-големият в тази категория, докато най-малкият е С10 – 28 x 40 мм. Тези формати са приложими при изработката на пощенски картички, папки и писма.