Кръстопътно място е България – от древни времена. И в буквалния смисъл на думата – като място, на което са си дали среща много събития и народи, и в преносното – като среща на различни влияния, култури и традиции. И това се е отразило – не само в богатството и разнопосочието на обичаи, традиции и култура, но и в материалните изражения на всичко онова, което наричаме култура. Няма място в България, където да започнат разкопки, и да не изскочи я тракийска гробница, я следи от някакво древно погребение със всички съпътстващи тези ритуали в древността свидетелства за тогавашния бит, я останки от древни поселища или пък амфитеатри. В България има цели градове, под които лежат руините на древни поселища. И съвсем естествено възниква въпросът – трябва ли на всяка цена да съхраняваме, реставрираме и запазваме тези културни пластове и да превръщаме градовете си в исторически и археологически резервати. Истината е по средата и други държави в подобна на нашата ситуация са го измислили вече – да, запазват следите от историята си, но много умело ги вплитат в съвременния облик на града. Така трябва да се случва и у нас, защото истината е, че България е богата преди всичко на недвижими културни ценности. Тези, които са били движими, в голямата си част по времето на турското робство са били изнесени от пределите на страната с цел да бъдат спасени и днес най-големите ни културни достижения не са у нас, а красят витрините на световноизвестни музеи. Затова да пазим поне това, което имаме и си е тук, при нас.
За щастие напоследък има все повече инициативи и проекти за запазване на културното ни и историческо наследство, като наскоро учредената от издателя Светослав Кантарджиев – Фондация „Мизия“, която работи за запазването на културните ценности и историческо ни наследство и експонирането му в нашите музеи. Но дали това ще е достатъчно? Мисля, че всички трябва да поемем отговорност за наследството на нашите предци – най-малкото да ни пука за него и да водим децата си по-често в музея.
Между другото една от целите, която си поставя Фондация Мизия е точно тази – да създаде музей, където не само да се популяризират, но и да се реставрират предмети с културно-историческа стойност. Силно се надявам, че Светослав Кантарджиев и всички, участващи във фондацията, ще успеят да го постигнат.