За пореден път светът беше разтърсен от новина за безсмислено и жестоко убийство на над двайсетина деца в детска градина в Америка. Май свикнахме с такива новини и ги приемаме за нещо нормално. Май не си и задаваме въпросите защо това се случва и дали бихме могли да го предотвратим. Още повече, когато това се случва на другия край на света. Та дори и когато един президент, американският, най-силният човек в света, не може да сдържи сълзите си по време на съболезнователната реч. В тая връзка попаднах в мрежата на един албум със снимки, направени след този трагичен случай, който се казваше “Нещо става в Америка”. Не знам кой е поставил името на този албум, но не – не е вярно и пълно това заглавие. Защото не става нещо в Америка, нещо се случва в света. Вчера се случи в Америка, преди това в Норвегия, утре – кой знае къде. Нещо става със света и с хората в него. В повечето случаи извършителите са млади и образовани хора, от добри семейства, с добро образование, само че с нарушени връзки със света. Може би едностранно нарушени – те наблюдават света и хората, вероятно през изкривеното огледало на обърканата си и болна психика, светът обаче не ги вижда и наблюдава. Като част от всеобщото отчуждение и нарушени връзки между хората. Като част от отхвърлянето на различните, на особняците, на хората с психически проблеми. Това става – светът не вижда тези хора, те обаче го наблюдават. И някой ден се заявяват, представяйки на света печална сметка.