За тая тема ме подсети гръмналият наскоро в Румъния скандал в образователната им система – оказа се, че видни фигури от образователното им министерство са получили научните си степени с крадени научни трудове. Преди време май имаше подобен скандал и с унгарски министър. Мисля си, че ако в България все още не е гръмнал подобен скандал, то е по една единствена причина и тя е, че тук по-популярно, пък май и по-лесно от това да преписваш чужди трудове, е да се фалшифицират документи, удостоверяващи образование или научна степен. Иначе, ако си говорим сериозно, системата, по която в наши дни се получават различните степени на висше образование предполага при недобросъвестност да бъде злоупотребено с крадена от различни източници информация. Реалните изпити заемат една наистина много малка част от проверката на знанията на студента, особено за магистърските програми, където основната идея е да бъдат прибрани някакви пари с по-малко усилия от страна на преподавателите. В повечето случаи по американски образец преподавателите възлагат на студента да напише научно есе или някакъв друг вид съчинение по определена тема и това е начинът, по който студентът бива оценяван. И не казвам, че е лоша тая система – няма по-добър начин да усвоиш качествено една материя и да я осмислиш от това да прочетеш много източници по поставения ти проблем, да ги систематизираш в главата си и след това да изложиш в писмен вид собственото си мнение. Добра е системата, само дето разчита на вродена добросъвестност и този факт не я прави много пригодна за нашите географски ширини, където шменти-капелито се е превърнало в начин на живот.

Google+ Comments