Абсурдът в държавата е пълен. Една след друга от сайтове и средства за масова информация валят новини, от черни по-черни – за пребито до смърт от родния си баща дете, за социопат, който превърта и застрелва барета, за наркозависим, който унищожава майка със седемгодишното й момиче, жена, която задушава осемгодишното си съседче, защото й казало нещо, което не й харесало. Сюжети, за които и Хичкок би завидял. Със сигурност пропускам много – но черната хроника от последните дни е толкова наситена, че няма как да се изреди в пълнота. Не и това е идеята на материала ми. Имам една теория за нещо, което свързва всички тези хора, и смятам да ви я изложа.
Мисля, че във всичките тези случаи става въпрос за тотална липса на духовност, и за изключително ограничен интелект. А тогава няма какво да спре жестокостта.
Благодарение на телевизията успяхме да видим жената, отговорна за смъртта на момиченцето в Поморие – едно оскотяло и безизразно лице, нищо в него не подсказваше тази жена някога да е прочела поне една книга, да е изпивала емоции от хубава музика, да е плакала на хубав филм, та ако ще да е и турски.
И бащата, убил дъщеря си, защото мрънкала, че иска да я заведе на панаир и да й купи захарен памук – нещо в лицето на този човек подсказва ли ви някога да е влизал в книжарница или библиотека, в концертна зала.
Нищо.
Мисля, че това,което ни се случва в момента, не е заради напрегнатия живот, който живеем, нито заради бедността, в която по-голямата част от народа тъне. Проблемът е в пълната духовната нищета на голяма част от сънародниците ни – в това, че израснаха цели поколения, които не са се докоснали до хубавата книга, до изкуството.
Защото, каквото и да си говорим, то възпитава.
Във всеки от нас има заложена жестокост. Но винаги е добре, когато има какво да я спре.