Сутрешната ми рутина бе свързана с много трудно отваряне на очите, ставане от леглото и нетърпение за вкусване на чаша горещо кафе. Всяка сутрин бе едно и също и в един момент изпитах желание да разнообразя началото на деня си.
Тъй като култът към слънцето е бил присъщ на много от древните цивилизации, посрещането на изгрева всяка сутрин ми се стори интересно и предизвикателно. Започнах да следя кога точно изгрява слънцето. Избирах висока точка от града, а в някои от случаите от покрива на блока, дори и от терасата, и наблюдавах първите лъчи. Оказа се, че при изгрев слънце, температурите са най-ниски и е добре да имам топла връхна дреха.
В продължение на повече от месец ставах призори и изпълнявах сутрешния си ритуал. В някои от дните светлината не пробиваше облаците, но аз пак бях там. В други от сутрините слънцето грееше толкова жизнерадостно, че след това всичко ми спореше.
Постепенно промених режима си на ставане и лягане, подредих приоритетите си и задълженията си. Сега се чувствам някак си по-организиран и зареден с енергия. Освен това се научих да ценя и началото на всеки ден. Занапред ще направя всичко възможно, за да продължа всяка сутрин да хващам първите лъчи на слънцето.