В края на всяка година идва време за равносметка. Не знам дали е подходящо да споделям този материал сега, тъй като има все още половин месец, в който могат да се случат какви ли не неща. Въпреки това мисля, щом думите напират в мен, е редно да ги излея. А ако има колосални промени в живота ми, то непременно ще ги споделя и в следващите текстове в блога.
И така. Моите последни дванадесет месеца бяха наистина пъстри от емоции. В началото на новото десетилетие се бях зареди с много планове, но те бързо започнаха да пропадат. Това обаче не ме демотивира, защото пък ми се откри непозната картина, която исках да изучавам. Прекарване на повече време вкъщи, вършене на много дейности само от пределите на дома, ограничения, които ни направиха по-сплотени като семейство. Определено успях да извлека ползите от този аспект.
Ако трябва да се обърна към цялото човечество и да се опитам да обхвана глобалните последици от тази 2020-а година, то едва ли ще успея да обхвана всичко. Но все пак ще се постарая да изведа изводите, поуките, неуспехите и предимствата.
В общи линии пандемията се оказа най-голямото предизвикателство за всички хора по света. То промени порядките на живот на обикновените хора. Изправи и редица правителства и дипломати пред тежи, важни и мигновени решения. Едни от най-засегнатите обаче са здравните системи и медиците.
Въпреки че хаусът настъпи в началото на месец март и продължи до лятото, той пак се настани при нас през есента. Отново много заболели, повторни мерки, по-премислени може би. И се поя лъчът светлина – ваксината. Но тя се оказа не толкова добре приета от хората масово по света. Дали заради малкото време за тестване, или по други причини, кой знае…
Може би края на тази година ни подготвя за едно ново начало с нови дилеми. Те вече ще надминат ежедневните ни терзания и ще обхванат мисълта за човечеството. С леко притеснение, но пък с изключителна надежда очаквам 2021-ва и се надявам, че наистина ще ни изненада положително.