„По-силния оцелява“, това е правилото, за да оцелееш в дивата природа, и то важи и за нас, хората, когато се борим с ежедневните трудности на модерния свят. На принципа на естествения подбор в света на животните по-слабите биват изоставяни. Така е в природата, но как е при хората? Въпросът е, че ние се привързваме емоционално един към друг и не смеем да изоставим никого. Това е добре, все пак сме социални животни и е нужно да се подкрепяме.
Ключовото според мен е, че става все по-трудно да се подкрепяме един друг. Все повече време ни отнема да се доверим на човека до себе си и да му гласуваме доверие. Все по-трудно ни е да изграждаме собствения или характера на децата си като силен и устойчив на външни влияния. Толкова много неща се случват днес, толкова много информация протича в света ежедневно и толкова по-склонни ставане да се затваряме в себе си, че на моменти искрено се притеснявам.
Знам, че не е лесно да се преборваме с ежедневните трудности, но първата стъпка затова винаги е да приемем проблема, да го осъзнаем и да видим ситуацията обективно. Не е лесно, но правилните постъпки рядко са лесни. Нужна е твърдост, когато знаем, че сме прави, но трябва да отстъпим. Къде е волята ни, когато започнем да изливаме негативизма си върху невинните хора и къде е вътрешната ни сила, която ни кара винаги да търсим правдата. Надявам се, че ме разбирате. Нарочно не давам примери, за да се сетите за лични такива.