Мине се не мине някое време, и политици, журналисти и общественици започват да ни плашат за пореден път с ДПС. С вредното влияние на Движението в българския политически и обществен живот, с рейсовете, които пристигат за изборите и променят картината на изборния резулта. Плашат ни с Ахмед Доган, напоследък с Лютви Местан. С новините на турски. С това, как ще ни превземат културно отвътре. И никой не забелязва или пък се прави, че не вижда как тихо и славно ни превземат културно отвън. Като с троянски кон. Спомняте си оная история от древногръцкия епос, нали?
Защо толкова се дразним от това, че чуваме как мюезинът пее от усилвателите на джамията в центъра на града, от това, че момичетата от турски произход ходят на училище с фереджета, че в определени региони не се чува българска реч, че турски емисари обикалят и налагат крайни учения и други такива подробности, когато всеки делничен ден някои от националните ни телевизии излъчват поне по два турски сериала, а понякога и повече. Когато българските домакини тръпнат в очакване да дойде времето им за поредната турска сапунка, когато вече дори не кръщават децата си със звучни американски имена като Дейзи, Нанси и други подобни, а ги назовават с имената на любимите си героини от съседските сериали – Еда, Лейля, Джейда. Когато първата им работа, като отидат на мечтаната екскурзия в Истанбул, е не да видят някоя културна забележителност, на каквито изобилства този мегаполис, не да посетят някое място, свързано с българската история, каквито места там има много, а да се качат на корабче на Босфора, което ще ги заведе до къщата на Перла от едноименния сериал.
Защо наистина!?