Последните две десетилетия не само в България, но и в световен план се случиха толкова много нови неща и толкова технологични революции, че ми е непосилно да ги изброя. Животът ни се промени и разтърси из основи ежедневието ни, като остави след себе си само бегли отблясъци на онзи, който е бил преди. Какво се опитвам да кажа ли? Питайте вашите родители, баби и дядовци какви са били те на вашата възраст. След това сравнете сегашния си живот с техния тогавашен и се опитайте да си представите какъв живот биха водели децата ви на възрастта, в която сте в момента. Откривате твърде много промени за прекалено кратко време, нали? Какво да направим, освен да се примирим със ситуацията и да се опитаме да се приспособим към нея?
Има обаче хора, които упорито отказват да поемат по този път и тъпчат ли тъпчат на едно място. Застинали са в миналото и отказват да стъпят в настоящето. Такива хора най-често се оправдават с възрастта си и казват реплики от сорта на: Защо ми е тепърва да уча нещо нова? или Защо да си правя труда на тази възраст?, или Моето време е отминало, няма смисъл… Е, аз казвам, че има смисъл и че възрастта не е оправдание за нищо. За Бога, познавам хора, които са на 70+ години и имат профили във фейсбук. ЕГН-то не е показател кога да спреш да се самоусъвършенстваш или да следиш новите тенденции. Годините са просто цифра, която не бива да влия на никого. Повярвайте ми, всеки човек, който не е хващал мишка през живота си, но има желание, би могъл да придобие най-основни компютърни умения. Например: боравене с е-мейл, търсене в Google, писане в Word и т.н. Не е трудно. По-скоро е ново и непознато, а оттам и страшно, но е необходимо. Нужно ли е да се оправдаваме с това, че ни е страх вместо да се стегнем и да се научим? Едва ли… още повече, че придобивайки нови умения, помагаме най-вече на себе си.