През последния месец съм доста натоварен и заспивам рано. Само като взема нужната си доза сън, се чувствам презареден и отпочинал. Явно този мой режим ми е помогнал да възстановя силите си и една от сутрините се събудих няколко минути след пет часа. Опитах се да заспя пак, но не успях и станах, за да посрещна първите лъчи на слънцето с ароматна чаша кафе.
Излязох на балкона и тъй като съм на висок етаж, имаш прекрасна панорама от раждащото се слънце над града. Гледката беше наистина много ободряваща, но изведнъж забелязах още хора по балконите и ми се причу Юрая Хийп. Погледнах календара и се оказа, че днес е първи юли. Не можех да повярвам, че съм се събудил сам, за да посрещна джулай морнинг.
Въпреки че не бе планувано, се радвах искрено, че съм видял първите лъчи на юлското слънце. Никога не съм спазвал тази традиция и това бе ново изживяване за мен. Тъй като и не съм много запознат с ритуалите и символиката на деня, прецених, че през оставащите ми минути вкъщи, преди работа мога да прочета.
Изненадах се, като разбрах, че джулай морнинг си е изцяло българска приумица. Започва да се прилага през 80-те години като бунт срещу комунизма. Интересното е, че се заражда първо в морската ни столица – Варна и с. Варвара, около Царево. Постепенно се прехвърля и в останалите населени места по Черноморието ни. Чрез посрещането на слънцето на морския бряг общо взето се цели да се избяга от нормата, да се покаже силата и свободата на духа. Изгревът е своеобразен образ на раждането на новото и по-доброто.
Е, аз не бях на брега на морето, но вътрешно усетих тази свобода. Без да го искам, без да съм го търсил – само дойде при мен. След такъв старт, денят ми определено бе много енергичен и готин. Затова се замислям дали и другата година да не посрещна джулай морнинг от рожденото му място.