Любима тема, ще кажете. Да, така е. И не е, защото е престижно публично да си против чалгата. Наистина така ги чувствам нещата. Но днес съм решил да поговорим откровено за чалгата – и откровеният разговор изисква да кажем, че чалгата не са само младежите и не толкова младежи, които пляскат с ръце по стадионите или пък докарват визията и маниерите на любимите си фолк изпълнители и телефонът им звъни с мелодии от най-новите им песни. Чалгата, да си го кажем честно, са и голяма част от хората, които се опитват, поне на думи, да я надскочат. Казват, Вип Брадър било чалга – и аз така мисля. Ама ми е направило впечатление, че вечер между осем и девет хората, които светят зелено в чата на фейсбук, просто изчезват. Бих искал да мисля, че са на театър, но здравата логика сочи, че много по-вероятно е да гледат поредния епизод на Брадъра, пък и не само здравата логика насочва натам – звуците от телевизорите на съседите, които чувам през все още отворените им прозорци, също сочат натам. Да погледнем и рейтинговия и уж стабилен водещ на лайфовете – Ники Кънчев. Професионален профил – за завиждане, водещ на едно от световните, минаващи за интелектуални предавания – “Стани богат”. Е, стабилен, стабилен, ама и той, както казва един мой познат, за една мазна баничка години наред продава изкуството. Ами това е откровеният разговор за чалгата – чалгата сме всички ние, с претенциите за интелектуалност, начетеност и възвишеност. Ако не я правим, я потребяваме. И затова я има. Инак да е загинала.