Само който се е возил на градски транспорт в голям град и в най-големия трафик, ще разбере за какво говоря.
Знам, че тези от вас, които си имат лични автомобили, се сблъсквате с други проблеми като липса на места за паркиране, наличие на нахални шофьори по пътищата, проблеми с колата, скъп бензин и т.н.. Аз съм бил и с автомобил и баз такъв, така че ми е ясно…, но
Ако имате възможност да избегнете пътуването с градски транспорт, тези проблеми могат да се считат за незначителни. Защо?
Веднъж се возех в така познатия на студентите в София рейс №280. Разбира се, той беше пълен и вече буквално се пръскаше по шевовете. Тогава чух едно момиче да казва: „Мда, 280 има способността да разделя познати и да събира непознати.” Имаше предвид физически, защото хората бяха толкова много и нагъсто, че тълпата те повличаше заедно с нея и докато се осъзнаеш, разбираш, че въобще не виждаш приятелите, с които се качил в началото.
А относно седалките, такава може да си намериш само на първа ли втора спирка. После е немислимо да имаш подобен късмет.
Миризмата. Ох, какви благовония се носят в претъпкан рейс (т.е. затворено пространство), където няма климатик, всички са натясно и потта, която усещаш по тялото ти, не винаги е твоята.
Скоростта е друг недостатък. Не става дума за това, че рейсовете спират на много спирки, не е никакъв проблем. Но трафикът е враг на всички по пътищата. А комбинацията от трафик, предвижване само на първа, втора, първа, втора скорост и спирането постоянно… ами меко казано е бавно и неприятно.
Шофьорите. Да и те са хора, трябва да си изкарват прехраната някак. Но не могат ли да са малко по-мили със заблудените пътници, да говорят с хендсфрий и може би да не оглушават целия рейс с музика в техен стил.
Но толкова за градския транспорт. Той си е изживяване, без което можеш да живееш спокойно, но често се сблъскваш с него нежелано.