Сигурно всички си спомняте нашумелия преди известно време скандал с фалшифицираната диплома от Немски университет на бившата шефка на Държавен фонд “Земеделие” Калина Илиева. Скандал, който постави много въпроси за контрола върху автентичността на документите, който трябва се осъществява при назначаването на такива важни постове, но същевременно и обнадежди хората, че рано или късно идва денят на истината и справедливостта и злоупотребилият бива изловен, уволнен и след това наказан от съда, защото фалшификацията на документи си е сериозно престъпление и по нашето, и по всяко друго законодателство. Да, ама не. Вчера българският съд ни сюрпризира с поредното си абсурдно решение. След споразумение Калина Илиева получи условна присъда. Не разбирам в детайли правната материя. Ама се питам защо се налага да се прави споразумение с Калина Илиева. Ясно като бял ден е, че е фалшифицирала документ на немски университет, че даже и подписите на двама немски професори. Споразумение не се ли прави, когато подсъдимият се съгласява да предостави на съда някаква информация, неизвестна до този момент, да разкрие съучастници и да предостави нови доказателства. Доколкото ми е известно, нищо такова не се е случило. И ако разглеждаме споразумението като акт с двустранен интерес, се питам какъв е интересът на българския съд, за интереса на другата страна всеки може да се досети. Да ви кажа, с такива абсурдни решения правосъдието обезсмисля само себе си. Отдалечава се и от основната се роля – превенцията на престъпленията. Така всеки, тръгнал да фалшифицира диплома, ще си каже: няма страшно, ако ме хванат, ще се споразумеем със съда. И ще влезе в операционната.