Отдавна си задавам този въпрос и честно казано ми е трудно да формулирам някакъв логичен отговор. Затова седнах да поразсъждавам днес.
Като цяло ми е направило впечатление, че има три типа мъже – тези, които отрупват жените с комплименти и фамилиарничат с всяка от тях, независимо дали им е просто приятелка или половинка. Харесва им да се държат по този начин, защото смятат, че скъсяват дистанцията. По това, което са ми казвали жените – те не харесват и избягват такъв тип! И слава богу, защото аз съм пък от тези, не говорят празни приказки. Трябва да харесвам някоя жена, за да й кажа, че нещо в нея ми харесва. Третият тип пък са онези, които не знаят как изобщо се прави комплимент. Започват да фъфлят и пелтечат „Ъъъ.. таковата… очите ти са… много са сини! Така де…“ И жената гледа недоумяващо.
Когато вторият тип обаче правим комплименти, обикновено срещаме три типа реакции:
1. Тя се изчервява, поклаща глава, свежда поглед и вдига рамене. Остава безмълвна и ние мъжете се чудим какво толкова сме казали. Има обаче жени с високо самочувствие, които искат да минат за скромни и правят същото. Но определено изчервяването не им се получава. Те зарейват погледа си нанякъде, после бавно те поглеждат и се усмихват. Последното може да мине за окуражаващо, но все пак не сме в 19 век, че да се окуражаваме по такъв начин.
2. Тя ти се усмихва и започва да говори в следващите 2 минути в нещастен опит да ти върне комплимента. Това многословие често се губи от съзнанието на мъжа след първата минута. Накрая губиш нишката и ти секва ентусиазмът да правиш следващ комплимент. Изобщо забравяш какво ти е било на ума, че да казваш каквото и да било. Ако си искал да я целунеш след това… вече нямаш желание. Остава ти, щом се поуспокои, да се опиташ пак да вмъкнеш нещо мило в разговора… Ако не те дострашее, че тя ще се обиди, когато осъзнае, че не доизслушваш бързата й нескопосана реч. Което обикновено се случва.
3. Похвалил си я, че си е изплела сама невероятен шал, а тя вдига рамене и ти казва, че не е направила нищо особено, че е фасулска работа, че всеки го може. Е, аз пък не! Казваш й, че е красива, а тя си намира оправдание да ти обясни, че не е. Оставаш с впечатлението, че тя си мисли, че просто искаш да си учтив и казваш някакви неща, защото си добре възпитан или просто защото така е прието. И комплиментът ти се проваля с гръм и трясък. Върви й обяснявай, че наистина го мислиш.
Защо жените не могат да приемат комплименти? Толкова ли е трудно да кажат просто „Благодаря“? Може би повечето жени наистина имат ниско самочувствие или пък ние мъжете дотолкова сме се изложили, че те са си изградили стереотипно мислене за комплиментите и трудно бихме ги убедили в обратното. Където и да е истината, мисля, че всяка жена заслужава да се научи как да ПРИЕМА комплименти, защото така ще свали бариерата пред себе си и ще ни улесни да предприемем следващата крачка в общуването.