Мой приятел преди време започна преподавателска работа в химическата лаборатория на един университет. По-скоро му се занимаваше с научна работа в някой институт, но знаете как е финансирането й в България, та съвсем логично реши да се захване с това. Не че в висшите учебни заведения няма възможност за израстване, има, но наука в истинския смисъл, каквато се прави все още в някои институти, няма. Та наскоро, докато си сърфирах из интернет, попаднах на снимки за някаква програма за сътрудничество и размен на студенти, страна, в която се явява и вузът, в който започна моят приятел. И в снимките към статията видях и моя приятел, ситуиран в много модерно оборудвана лаборатория. Още при първата ни среща му споделих, включително и задоволството си, че условията, които са им създали за работа, са толкова модерни и добри. Той се усмихна под мустак и каза: То това само за пред хората. Иначе обикновено си работели в старо помещение със стара техника. Онемях. Мислех си, че практиката да се показваме пред гостите от братски страни е приключила още в края на 80-те години. Оказа се, че не е. Хайде кажете ми сега това какво е. Правим някаква много скъпо – само че то събира прах, докато не дойде някоя група от по линия на научния обмен, на която да покажем колко сме напред с материала. Не я разбирам тая работа – то е нещо като да си купиш нови дрехи и да ги слагаш само на празници. И накрая се окаже, че минали десет години – дрехите станали демоде, празниците не били толкова много. И общо взето – парите на вятъра.