Ще ви разкажа един реален случай от преди няколко дни. Ето какво стана.
Имах открита сметка в една банка, която не желая да назовавам по име нарочно. Използвах сметката няколко месеца, но по стечение на обстоятелствата прецених, че вече не ми трябва и искам да я затворя.
Отидох до клон на банката, поддадох молба и изглеждаше, че всичко беше наред. Това се случи на 2-ри ден от месеца. Казаха ми да отида 30 дни по-късно, защото се обработвали някакви данни и аз не разбрах за какво точно става въпрос, било много важно да отида отново с един документ, който ми дадоха.
Направих , както ми бяха казали. Не на 2-ри, а на 6-и следващия месец си взех си листа, който трябваше да им занеса, и отидох пак в същия клон на същата банка. Познайте какво обаче? Чаках половин час! Минах през едната консултантка, после през касата, оттам излезе, че имало някакъв проблем, върнаха ме пак при консултантката и после пак на касата, за да ми кажат, че нямало да стане днес… може би по-късно през деня.
Бях готов да избухна! Нали бяха изминали повече от 30 дни, какво повече искаха! Сигурно щях да им кажа една и две думи на госпожиците там, но вече бях изгубил достатъчно време. Бях в обедна почивка и не исках да рискувам да закъснея. Много се ядосах обаче! Така да ме разиграват и то безрезултатно… нямам думи.
Хем бях дошъл по-късно от 30-дневния срок, хем пак съм подранил. Безобразие!