Тия дни завърших един компютърен курс. То даже не беше курс, а индивидуално обучение. За една част от офис пакета, която трябваше да ми помогне да си организирам по-добре задачите и отчитането им. Е, оказа се в крайна сметка, че този програмен продукт не е най-удачният вариант за моя случай и няма да ми свърши работата и няма да изиграе ролята, която първоначално предвиждах и му възлагах.
В края на обучението си казах: гледай сега, някакви пари, дадени за нещо непотребно, и някакво време, при това откраднато от почивните дни, изгубено пак по същия начин. Което пък ме накара да се замисля по-надълбоко: има ли всъщност знания, които са ни излишни. Опростенчески и повърхностно погледнато, както го направих аз в началото, отговорът е да. Има такива неща, които никога няма да ни потрябват, нито ще ни се наложи да използваме. Дали обаче усилията, които си вложил в усвояването на нещо ново и различно, са бадева. Не мисля. Сам по себе си учебният процес – без значение с какво точно е свързан – си е полезна работа. Първо, създаваш навици да навлиза в непознати материи, да се ориентираш, абе казано понародному – да си размърдаш мозъка. Второ – понеже става въпрос за компютърна грамотност, – да, конкретния продукт може и никога да не ми потрябва, но се явява някаква част от моженето ми в тази посока, някакво надграждане на уменията ми, което няма как да е излишно.
С две думи – не съжалявайте за нито един лев, даден за знание – без значение в коя област е то, нито пък за една минута време, изгубена в тази посока. Всичко това може да ви създава усещането за изграждането на непотребни към настоящия момент компетенции, но всъщност никога не се знае кога ще влязат в графата потребни. А то обикновено се случва.