За мен книгите винаги са били ценни. Сега, когато откривам книжки или други, надраскани или изрисувани от мен като дете, които майка ми е запазила, направо ми се плаче. Но пък се радвам, че съм израснал тази възраст и дядо ми ми гласува огромно доверие като ми завеща личната си библиотека от 5000 хил. книги. Те все още са в неговото жилище и аз често се отбивам, за да взема книжна класика и да побъбрим.
Това е моят мироглед. Ала попаднах и на теория, според която има и скучни книги или такива, които не ни допадат много. За тях, вместо да ги претупваме или зарязваме непрочетени, има тактика. Тя включва превръщане на четивото в играчка, а самото четене в хоби и забавен процес.
Как да се случи това?
За целта ви трябва молив и пречупване на волята, за да си позволите да пишете, подчертавате и рисувате в книгата. Първата фаза е да отговорите последните страници на четивото, които обикновено са почти изцяло празни. Там може да нарисувате дърво или няколко, от които да вървят няколко сюжета. Също може да създадете таблица, в която да отбелязвате страниците на фрази или абзаци, направили ви впечатление. Всичко това може да се обвърже в една карта и да се превърне в игра на четене с разбиране.
Само се замислете колко хора ще преоткрият магията на книгите, ако не го възприемат като нещо задължително или полезно, а като хоби, в което книгата е играчка. Знам, че тази теория е доста иновативна и на някои ще им се стори прекалена. Въпреки това за мен е любопитна и бих пробвал тактиката. А книгата, която ще избера за нея e „Пасиансът на архангаелите“– може би вече съм я избрал, защото отдавна стои на стендбай.