Всяка година традиционно по това време излизат поредните бисери от кандидат студентските изпити по български език и литература и дори по история. Винаги са ме изумявали умотворенията на младите и ги търся и чета с голям интерес. Чета ли чета и бърша сълзи и цивря от смях. То не са Баба-Елицини колчета, то не е скотовъдството на Ивайло и разни други.
Такова наивнистично мислене с ярки двусмислия малко мозъци могат да сътворят. То си е цял талант. Но секунди след хистеричните изблици ме обзема тревогата, че всъщност това са младите надежди на България. Не спирам да се питам наистина ли родните кандидат-студенти имат толкова повърхностно мислене или по-скоро бисерите са в резултата на непочитането на разглежданата литература и следователно неразбирането й. Има и трети вариант: някой съвсем съзнателно е искал да влезе в графата бисери и редял глупости с килограми, не – с тонове.
И докато тази загадка по никакъв начин не засяга повече от чувството ни за хумор, лошото е, че не само кандидатите за университет градят кули от небивалици. Тъжно е когато депутати и министри нареждат низове от измишльотини от пленарните трибуни. Тогава няма чист смях, а само подигравки и смръщени чела. Боже милостиви, пожали България!