От известно време усещам някаква тежест в очите – вярно прекарвам доста време пред компютъра. Отделно от това, от време на време ми се появяват някакви мъгляви петна. Абе, с две думи реших да отида на очен лекар. По всички правила, като здравноосигурен човек, си взех направление от личния лекар. И като един средностатистически българин, който не проучва при кого точно отива, избрах възможно най-близкия до дома ми кабинет. Звъннах, записах си час, отложиха ме малко във времето – логично, щото съм по Здравна каса. Изчаках си аз датата и отидох. Попита ме лекарката – жена беше – какви са ми оплакванията, споделих й това, което казах и на вас. Сложи ме на един апарат, прегледа ме буквално за минута, после ми даде да чета един текст, виждам и най-долния ред, който е написан с много ситни букви. Закри ми едното око, после другото, изводът беше, че с двете виждам по-добре 🙂 – това и от личен опит си го знам. След което беше готова да ме препрати. Само че аз не съм за пръв път при офталмолог – миналата зима бях получил един кръвоизлив в окото – и направо й казах, че прегледът й ми се струва доста повърхностен и небрежен. Погледна ме много учудено, явно някой за пръв път си позволяваше такава словесна фриволност. Накара ме да седна на един стол, капна ми някакви капки в очите – после обясни, че били за разширяване на зениците, след което ме прати в чакалнята, докато очите са готови.
Извика ме след около половин час, сложи ме пак на апарата, после ме гледа с един друг апарат, измери ми с друго съоръжение очното налягане и заключи: в едното око установила някаква асиметрия, а в другото високо налягане. И двете неща – каза тя – били сигнал за глаукома. Трябвало да се направят две изследвания, всяко от които струва по 30 лева. Уплаших се. Горе-долу съм здравно грамотен и знам, че глаукомата си е сериозно заболяване, което постепенно води до загуба на периферното зрение. Искаше даже да ми запише час за двете изследвания – съвсем случайно се оказа, че имала техника да ги направи. Отказах.
После вкъщи, като ми попремина малко стресът, се поразмислих. И най-логичното заключение, до което стигнах, е, че въпросната “лекарка” много вероятно ме подвежда или защото иска да изкара някой лев допълнително, или за да ми го върне за волността да й кажа, че е небрежна и претупва прегледите.
В едно не беше познала обаче – че парите ще отидат при нея. Естествено след съмненията, които ми пося, отидох за сверка при един от най-добрите специалисти в града. След наистина много обстоен преглед каза, че ми няма абсолютно нищо.
Мислех си да отида да се разправям, да подам оплакване в Касата.
Пък после си казах: ако един лекар може да си позволи подобна гнусотия, какъв е смисълът!?