Март чука на вратата ни и търговците на мартеници вече успяха да разпънат сергиите си. Отдавна се спори за това колко читава е тази традиция, факт е, че тя датира от едни времена, когато сме били езичници, но също така е и безспорно, че през годините тя така органично се е вплела в бита ни, че ние дори сме я натоварили с допълнителен смисъл и препратки към християнството, каквито тя поначало няма.
С две думи – българите обичат тази традиция, тачат си я и си я пазят. В последните години обаче особено тревожен – не само в културен, но и в чисто физически смисъл – става въпросът колко българска е тя. Още преди да е дошъл празничният първи март и да сме започнали интензивно да се кичим с червено-белите фигурки и преплетени конци, в медиите се появи тревожна информация да деца с алергични реакции от мартеници, внос от Китай.
Е, едва ли това ви учудва. Вече на пазара трудно може да се намери нещо, което да не идва от там. Само че от китайско до китайско има разлика. По традиция нашите търговци работят на принципа ден година храни, купуват възможно най-евтините пластмасови или от друг материал украсителни детайли, често неотговарящи на никакви стандарти, включително и здравни, пък после им слагат едни високи надценки. Като прибавим към това и тоталната липса на контрол по границата ни – така на пазара се появяват едни опасни играчки, а в случая елементи от мартеници.
Та, провокиран от горното, си мисля тия дни, ако истински тачим обичаите си, не е ли по-редно сами да си преплитаме мартениците – все още има време за това. Е, ще ни отнеме известно време. Но така, освен че ще вложим емоция и положителна енергия в тях, какъвто е и дълбокият смисъл на тази традиция, ще сме спокойни и сигурни, че вместо здраве, няма да закичим с болест хората, които обичаме.