Днес ще ви занимавам малко с битовизми, но той животът е по-скоро низ от ежедневности, отколкото цветя и рози.
Преди около пет години правихме един голям ремонт вкъщи – от-до. И тогава за банята избрахме едни резедави плочки, на които търговците им казват цвят егейс, и как да сложиш на резедави плочки бяло или пък бежово тоалетно казанче, специфичен цвят е и си иска ако не същата, то поне подобна тоналност. Отне ми много време тогава, обиколки по десетки магазини и складове за фаянс, но накрая намерих, точно същия цвят като плочките. Вярно, не беше от фаянс, а пластмасово, но от хубав материал и си изглеждаше идеално. Говоря в минало време, защото, както добре знаете, няма вечни неща – развали се, а пишман майсторът, който извикахме да го поправи, го доразвали непоправимо. И така се озовахме пак в изходна позиция – търсене на резедаво тоалетно казанче. Тоя път обаче и след обиколки в търговската мрежа, и след търсене в интернет не се стигна до положителен резултат.
Слава богу, сетих се да погледна в гаранционната карта на старото – аз пазя такива неща – коя е фирмата производител. Там пишеше “Санита пласт”. Намерих я в интернет, намерих и телефони и реших – ще звъня, дано да ми помогнат.
Обадих се в отдел “Пласмент” и обясних патилата си, помолих служителката да провери дали имат от въпросния артикул и ако има, да ми го изпратят по куриерска служба с наложен платеж за моя сметка. Жената обеща, че ще ми се обадят по телефона – не беше много словоохотлива. Реших, че може би моята работа няма да стане. Не се оказа така – след около два часа същата жена ми звънна, обясни ми, че имат въпросния артикул в склада, взе ми адреса и… на следващия ден казанчето беше при мен.
Разбира се, че пиша тия няколко реда от благодарност, но и защото искам да развенчая един мит, че словоохотливите хора са по-услужливи и отзивчиви – понякога, да не кажа по-често, е точно обратното.