Posted on

Пътуването ни обогатява

Обичам да пътувам и съм сигурен, че всеки човек обича да го прави. И като пътуват хората търсят различни емоции. Едни са фенове на екстремните спортове и адреналина, други на шопинга, трети предпочитат спокойните разходки из непознатите улици и лежерното прекарано време по ресторантчета и кафенета. За четвърти е важно да се запознаят с историята и миналото на мястото, което са избрали да посетят, да посетят всички интересни за тях музеи, галерии и забележителности. Но каквото и да изберете да правите със сигурност пътуването е обогатяващо и интересно преживяване, което ще остави траен спомен в съзнанието ви.

Аз се наслаждавам на всичко. Като се започне от целия адреналин който започва да навлиза в тялото ми когато тръгвам към летището. Опашките и налягалите хора по седалките, които се опитват да вземат последната си дрямка преди полета. Самата проверка на летището, с хилядите правила… Настаняването в самолета. Предпазните указания и инструктаж. Излитането на самолета и наместването му по въздушните коридори. Прекрасните гледки, които се разкриват пред мен от въздуха и приземяването на ново и интересно място. Предвижването от летището до града. Търсенето на хотела и първите впечатления от града и мястото.

Това е адреналин и усещане, които не бих заменил за нищо на света. А интересната култура, която попивам с всяко свое пътуване, ме обогатява и отключва центрове в мозъка ми, които ми доставят такова голямо удоволствие, че след всяка екскурзия се чувствам зареден и искам още и още. Все е едно е много силен наркотик, от който не мога да се откажа. Със сигурност искам да работя само за това да имам възможност да пътувам и опознавам света, в който живеем.

Posted on

Защо ЕОС Матрикс е различната колекторска фирма

Свикнали сме да възприемаме колекторските фирми като зло, което ни преследва, когато сме закъснели с дадено плащане. Всеобщото мнение на нередовните платци за подобен тип фирми е, че служителите им упражняват „психически тормоз“. Тези твърдения се оказаха напълно неверни в моя личен сблъсък с ЕОС Матрикс. Компанията, която е на българския пазар от повече от 15 години, се е специализирала в събирането и управлението на вземания и е част от голяма международна финансова група – EOS Group. С тази информация се запознах, след като пряко се сблъсках с техен служител и останах приятно изненадан, че нито получих заплахи, че ще дойдат някакви хора да си търсят със сила задължението, нито ме притесниха психически по какъвто и да е начин. Точно обратното. Служителката на ЕОС Матрикс ме разпита подробно за причината, поради която съм спрял да обслужвам задължението си. После с разбиране и спокойствие взе да ми обяснява какви са вариантите ми за издължаване. Останах доста доволен, тъй като по никакъв начин не се почувствах притиснат, а всъщност се почувствах експертно консултиран. Осъзнавам, че не съм спец по финансите, а и според мен, това не е необходимо. Важното е да можеш да се довериш на хора – професионалисти, които да те консултират и да ти помогнат. Точно това направи и служителката от ЕОС – компетентно и с внимание към мен и моето положение ми разчерта график, по който ще мога да се справя със задължението си. И така не след дълго, моето задължение вече беше изплатено, а аз се превърнах в може би първия защитник на колекторските фирми и по-специално на ЕОС Матрикс. Защото заблудата, в която живеем, че това са компании, които само тормозят хората, изпаднали във финансово затруднение, е огромна. Може би в зората на демокрацията, когато бяха налице „некоректни практики“ – да , но днес – в 21-ви век, когато България е член на Европейския съюз, подобно твърдение е повече от смешно. Още повече, когато говорим за компанията ЕОС Матрикс, която работи по признати европейски практики и е въвела международно ноу-хау в областта, а също е и съосновател на Асоциацията на колекторските агенции в България.

Posted on

Войната по пътищата

Война в мирно време. Война без участието на оръжия, подкрепление от чужди държави, без армия и политики. Катастрофите са войната в 21 век.  Всеки пълнолетен гражданин може да участва в тази война. Какво му е нужно – шофьорска книжка (което в последни дни не е задължително) и автомобил (който може да е взет назаем). Оборудването е налично, единственото, което остава е врътването на ключа, който дава старт на събитията. Всеки шофьор е потенциален убиец или жертва. Няма застраховани. Дори да се движиш със скорост под максимално определената, няма гаранция че човекът в насрещната кола ще спазва изискванията по пътя.

Всеки си мисли – на мен няма да се случи, но всъщност няма гаранции. Колата няма вълшебно копче, което като го натиснеш и тя да спре когато и както пожелаеш. Пътищата са обсипани с цветя и свещи, които напомнят за нечии близки и служат като предупреждение за близки на други хора.

Често обвиняваме лошото състояние на пътната настилка, лошите метеорологични условия, старите ни автомобили и т.н Причини много. В нашите очи има един невинен със сигурност – ние самите. Никога грешката не е в нас. Жертви сме на обстоятелствата. Не е така. Машините се задвижат и управляват от хора (или поне за сега е така). Нужно ли е да спазваме ограниченията единствено, за да не бъдем санкционирани. Когато някой ни наблюдава да сме примерни, а останем ли без надзор всеки да прави каквото си иска.

Утре като съобщят по телевизията за поредният обърнал се автобус пълен с деца, да не се чудим. Това се случва и ще продължи да се случва, докато не осъзнаем отговорността си. Не сме сами по пътя. Шофирайки ние сме длъжни да пазим както себе си, така и останалите участници. Докато не го разберем, ще продължаваме да водим черна статистика за жертвите от войната, наречена – шофиране.

Posted on

Комфорт или по-чист въздух?

Да излезем да подишаме малко чист въздух? Този израз вече не е същият. За никого не е тайна, че въздухът който дишаме не е чист. Причини за това – много. Напоследък силно нашумя необходимостта от предприемане на мерки, които целят намаляване на вредните емисии във въздуха. Такива мерки отдавна съществуват. Още през далечната 1970 година се приемат две директиви за леки коли и за тежкотоварни камиони и автобуси. През около 3-4 години се подновяват стандартите, с които се намаляват нивата на въглероден диоксид, азотните оксиди и фините прахови частици в дизела и бензина.

Тези мерки изискват прилагане. В последни дни се заговори за нови правила за градски условия, като например : въвеждане на „зелен“ билет за градския транспорт (билет, с по-ниска от обичайното цена през определени дни от седмицата с цел увеличаване към този вид транспорт за сметка използването на лични автомобили); нова схема за паркиране на леките автомобили в централните части на града (паркиране на четно или нечетно завършващи номера през определени дни); цялостно затваряне на централни части от града за леки автомобили; въвеждане на такси за използване на строителни машини и увеличаване на таксите за влизане на камиони в града; увеличаване на сините и зелени зони. Дано изброените по-горе мерки не онагледяват българската поговорка „След дъжд качулка“.

Всички тези мерки не са лоши. Но…едва ли има човек, на който не му се иска да кара последен модел кола, отговаряща на всички стандарти и еко-ориентирана. В части от Германия даже се забранява карането на стари дизелови автомобили. Какво ще стане, ако в България се въведе подобно ограничение. Колко реално движещи се коли ще останат по улиците? Най-вероятно ще има протести и много недоволни. Дали сме склонни просто да се придържаме към изискванията, без да недоволстваме. Дали тези обществени бунтове ще са продиктувани единствено от ниския стандарт на живот или от изграден с години манталитет на жертви.  Все пак всички изброени мерки са за  наше добро. Нужно е за секунда да помислим за бъдещето, а не само за настоящето.

Нека не сме песимисти. Всичко се почва с малки стъпки. Дано не сме закъсняли прекалено много. Бъдещето ще покаже.

Posted on

Когато мързелът е оправдание

Има доста многодетни семейства в България. Доста, доста, все пак не се броят на пръстите на двете ми ръце. Не говоря само за представители на определен етнос. Част от семействата с много деца са избрали следната политика за изграждане на бюджет – работи единия родител (най-често мъжът), а другият (жената) е в позицията на домакиня. Наскоро се запознах (не лично, а чрез медиите) с подобно семейство. Жената не работи, има проблеми с кръста, в семейството ѝ са шест човека, а разполагаемите пари на месец са 800 лв. за всички. И двамата родители пушат, а жената се лишава от храна понякога, за да има за децата. Доста въпроси възникнаха в мен докато се запознавах с въпросното семейство. Защо не спестят тези пари от цигари и не ги дадат за месечна рехабилитация на жената, която има здравословен проблем? Защо тя не се хване на почасова работа, която или ще извършва от вкъщи или ще ходи като домашна помощница за по няколко часа на ден? Защо мъжът не си потърси втора работа?

Трябва ли човек, който е подложен пред изпитание да се предава и да казва – ами няма друг начин, никой не ме разбира или ти ако беше на мое място друго щеше да мислиш. Да, определено е по-лесно да си отстрани и да даваш съвети, когато сам не си потърпевш.

Според мен никой, още повече хората с деца, не трябва да се отказват и отчайват от дадените обстоятелства. Те са временни, няма постоянни неща. Всеки трябва усърдно да работи за постигане на целите си и да си поставя нови, когато те се реализират. Мързелът определено не е оправдание за положението, в което се намираме.

Важно е да осъзнаем, че сами може да работим върху настоящето, за да стигнем до желаното бъдеще.

Posted on

Бързо и лесно финансово решение от CrediNet

В живота на всеки вече пораснал човек идва моментът, в който му се налага да изтегли някакъв паричен заем от банка или небанкова финансова институция. Имам усещането, че всеки млад човек се ужасява от идеята, че трябва да изплаща заем. Дали поради причината, че не съумява да се справи с разпределението на бюджета си или от невъзможност да отделят време да се ангажират с цялата процедура по подаване на документи, чакане на опашки и прочие, младите хора отбягват да взимат кредити. Но продуктът CrediNet дава чудесна възможност на всеки да се възползва от бързи пари назаем изцяло онлайн.

Представете си, че работите на място, до което няма офис на компания или банка, която отпуска кредити. А времето ви е ценно, като на всеки човек. Свикнали сте да вършите почти всичко през мобилните си телефони и устройства и всякаква друга дейност, ви се струва като досаден и ненужен ангажимент. Ето, че CrediNet ви дава възможност да заявите суми от 200 до 3000 лева изцяло онлайн, без да е необходимо да се редите на опашки или да се занимавате с излишна бюрокрация.

Съвременният потребител си е създал навика винаги да проверява дадената стока или услуга предварително в Интернет преди да вземе окончателно решение дали да я потреби. А CrediNet не само, че дава идеална, пълна и разбираема информация за условията по бързия кредит и начина, по който е изградена системата за кандидатстване, одобрение и подписване на документите, но и ви спестява време и излишна бюрокрация.

С този продукт можете да вземете бързи пари назаем в размер от 200 до 3000 лева за срок от 3 до 12 месеца. Усвояването на сумата се случва по избор на клиента, а възможностите са в офис на MicroCredit, обект на EasyPay или по посочена банкова сметка. Връщането на кредита може да се осъществи отново по един от трите начина.

CrediNet е продукт на MicroCredit, която е регистрирана небанкова финансова институция, съществуваща на пазара от 2012-а година. В портфолиото ѝ влизат продукти като CrediHome, CrediGo, CrediTrade. Тя е една от първите подобен тип институции в България, която успешно осъществява частна емисия корпоративни облигации на общ размер от 3 милиона лева. Компанията е член на Българската асоциация за потребителско кредитиране (БАПК), в която членуват най-големите небанкови финансови институции, които предоставят потребителско кредитиране на българския пазар.

За повече от петгодишното си съществуване MicroCredit успешно е обслужила над 260 000 клиента, разкрила е повече от 70 локални офиси в цялата страна и е обучила над 1200 квалифицирани кредитни консултанта.

Posted on

Мъжете също искат да имат деца

Често съм чувал жените да казват, че мъжете вятър ги вее на бял кон и не си мечтаят за поколение, както жените. И в една част от това твърдение са прави – мъжете не мислят за това да имат деца по начина, по който го правят жените. Да, също искат да създадат семейство и да си направят дечица, но не и по обсебващия и вманиачен начин, с който повечето жени подхождат към темата.

Нас, мъжете, не ни притеснява непрекъснатото напомняне всеки месец на биологичния ни часовник, че отново не сме създали поколение. Ние също имаме баби и досадни майки, които непрекъснато да ни напомнят, че искат да гледат внуци и правнуци, но с тази разлика, че не ни напомнят постоянно за това, че времето си минава и скоро дори и да искаме няма да можем да създадем.

Освен това, върху нас не тегне тежестта на износването на плода, неговото раждане и захранване в първите месеци на своето съществуване. Ето защо създаването на поколение, не е тема номер едно в нашето създание. Това обаче не означава, че не искаме да имаме деца.

Споделете вашите виждания по темата, ще ми бъде интересно да се запозная и с друга гледна точка.

Posted on

Минало, настояще, бъдеще

Като човек, който винаги се е интересувал от история, анализирането на миналото е било много важна задача, за да се направят правилните изводи за последвалите събития. Обикновено, когато разглеждаме или изучаваме историята, тази информация ни е смелена и представена като вече цялостна, смислена и обоснована времева линия, която има своята логическа връзка и не можем да си представим друго развитие на събитията.

Когато се опитваме да анализираме нашия собствен живот и нещата, които ни се случват, да навържем правилната последователност. На практика се оказва много трудно да отсеем правилните събития от миналото, които са провокирали определена наша реакция, която от своя страна е причинила настоящите събития.

Ето защо след дълги анализи на събитията от моя собствен живот, които се бяха случили в миналото разбрах, че вече не мога да променя поведението си от тогава и да поправя грешките, които съм допуснал, но мога да взимам много по-отговорно решенията си за в бъдеще.

Ето защо всеки път когато съм изправен пред някаква ситуация се опитвам да преценя как различните ми реакции на нея биха рефлектирали на околните, на мен самия и на бъдещето. Разбира се това е изключително трудна задача, но с времето се убедих, че това е най-добрият модел за мен. По този начин предпазвам на първо място себе си, а след това и семейството си и всички близки мои хора.

Разбира се това важи само за ситуации, които изцяло зависят от вашето поведение, реакции, а не са обвързани със събития, които са изцяло извън вас. Как ще реагирате на това външно влияние ще е във вашите ръце, но не бива да се обвинявате за неща, които не зависят от вас.

Posted on

Хората и техните пътища

Винаги ми е било много странно, когато срещна човек, с когото имаме много общи познати и то по някакви всевъзможни, дори невъзможни линии, които са трудно проследими дори и най-опитните детективи. Най-интересно е, когато това не се случва само на ограниченото пространство на твоя роден град, където би било разбираемо да се намерят общи връзки, но и подобни истории съм слушал, а и имам свои собствени, които са ми се случвали извън пределите на страната. На съвсем различни и нетипични места, дори не и популярни туристически дестинации.

Винаги при такива случаи съм се чудил каква е вероятността това да се случи точно в този момент, на това отдалечено място. И обикновено или аз съм помагал на тези хора, или те на мен, а в някои определени случаи сега те са един от най-близките ми приятели, на които знам, че мога да разчитам почти безрезервно.

Историята, която ще разкажа сега не е моя. Тя се случва на мой много близък приятел, който наистина не можеше да повярва дълго време, как и поради каква причина тази помощ му бе изпратена, посредством този невероятен човек.

Пътувал той през планината. Времето било дъждовно предните няколко дни и всичко било влажно, че чак мокро. Пътувал си той с неговата си кола, но за да отиде до там до където трябвало да стигне трябвало до отбие по един селски път. Пътят познавал добре, тъй като ходил на това място често и знаел, че автомобилът му няма да има проблем по непървокласния път.

След известно време по този път обаче се оказва, че дали поради дългите валежи или поради някаква друга стихия част от асфалта съвсем се е слял с почвата. Продължил той с колата си, но затънал в калта. колкото повече се опитвал да се измъкне, толкова по-дълбоко затъвал, а времето било вече на смрачараване. Положението било особено сериозно, тъй като няма как да обясни точно къде се намира на пътна помощ. Което автоматично означавало, че ще трябва да зареже колата и да върви пеша доста километри, докато намери някой който да го издърпа.

Но изневиделица от нищото почти се появил автомобил, собственикът на който бил запален офроуд шофьор и по щастливо стечение на обстоятелствата в багажника си имал макари, колани, въжета и всякакви такива приспособления, с които може да бъде полезен. И както разбирате, човекът спрял, бързо и сръчно се справил с цялото “опаковане” на колата и я изтеглил на асфалта.

Е кажете ми, каква е вероятността?

 

Posted on

Когато застрахователите шмекеруват – адвокат Янко Янев

Всеки поне веднъж в живота си се е сблъсквал със застрахователи. И особено тези от нас, които имат лични автомобили. Затова знам, че много добре ще разберете защо заставам нащрек всеки път, когато ми се наложи да подновявам полица или още повече – настъпило е застрахователно събитие и трябва да бъдат изплащани финансови средства. Но пък вече се научих, че услугите на професионалисти в областта, като адвокат Янко Янев, са повече от полезни.

И така, последният път, когато отидох да подновявам застраховката на колата си, брокерът ми предложи да оскъпим малко полицата, но да включим такъв риск, който включва изтегляне и транспортиране на автомобила, ако се е случил инцидент до определени километри. Първоначално малко се дърпах да бъде включен този риск в застраховката ми, но пък после прецених, че може да е добре и подписах.

Мина се доста време и нещеш ли на излизане от София лампата на двигателят ми светна. Отбих и повиках момчето от близкия сервиз, за да я погледне. Той каза, че повредата не е лека и трябва да бъде откарана в сервиз, за да бъде поправена. И тъй като съм много наясно, че не трябва това да се случва в кой да е сервиз, а такъв, с който имат договор моите застрахователи, реших, че ще ми е най-добре да транспортират автомобила ми до родното ми място, където живея, и там да я ремонтират.

Така и направих. Обадих се, качиха ми колата, взеха и мен и ме откараха направо в сервиза, легализиран от моята застрахователна компания. На място трябваше да чакам брокер, който да разплати по-голямата сума от услугата за извозването на автомобила ми и това, което останеше, да го платя аз. Но в един момент се оказа, че по някаква странна причина моето решение да ползвам тези транспортни услуги до друг град, а не съм откарал колата до най-близкия сервиз, с който работи дружеството в София, автоматично нарушава договорът по полицата и застрахователната компания няма да заплати транспортните разходи.

Ядосах се. Не стига, че значително ми се оскъпи застраховката, ами сега, когато възникна наистина такова събитие, те отказваха да платят това, което беше упоменато като километри в договора. Докато се разправяхме, се обади съпругата ми, която през цялото време държах в течение какво се случва и до къде съм стигнал с прибирането. Аз много набързо ѝ обясних ситуацията, като ѝ казах, че съм бесен и затворих. След още малко време разправяне със застрахователите тя позвъни отново. Вече силно раздразнен ѝ вдигнах телефона, но тя ми обясни, че се е свързала с адвокат, който се занимавал със застрахователни казуси, и да събера всичката възможна документация по отказа на дружеството да изплати транспортната услуга. Така и направих, накарах ги да ми го напишат, разплатих се с пътната помощ и при първа възможност се срещнах с адвокат Янко Янев. Той се зае със случая и много бързо доказа, че дружеството не е имало основателна причина да откаже плащането. Накрая парите ми бяха възстановени.