Направи ми впечатление тази седмица, че само в рамките на няколко дни попаднах на поне десетина доста обширни и положителни материали за турския град Бурса. При това някои от тях в доста тиражни и именити медии. В тях надълго и нашироко се обясняваше за нечувания икономически бум, който се случва в града през последните години, за това как, макар да е четвърти по големина, всъщност е втори в южната ни съседка по брой на жители и възможности за бизнес, за кадърния кмет – български преселник между другото, – който освен много добър икономически климат, успява да създаде и отлични условия за живот и социални придобивки, колко добро място за туризъм и пазаруване е. Позачудих се първоначално как така пък изведнъж това турско чудо стана средоточие на интереса на българската журналистика. Чуденето ми свърши в момента, в който попаднах на поредната дълга статия за Бурса – във варненския сайт “Афера”, авторка на материала беше Веселина Томова, която май е и собственик на медията. Е, там тя обясняваше, че са били поканени от кмета на въпросния град на посещение, осигурен име е бил транспорт, преспиване, културна и туристическа програма – нещо, което, предполагам сами се досещате, се е случило и с представителите на другите медии. Чудите се сигурно вече с какъв знак я разказвам тази история. С категорично положителен. Така се прави. Тая формула не е нова и у нас – на глас за първи път я изрече преди години Надежда Нейнски, тогава Михайлова, която на една партийна сбирка каза: Нахранете журналистите. Нека всеки, който разбира от маркетинг и реклама, да си направи сметка колко биха излезли разходите по една масирана рекламна кампания на туристическа дестинация и най-важното какви биха били ползите от нея. И колко струва двудневна или тридневна екскурзия на десетина-двайсет журналисти във водещите ни медии, които след това публикуват обширни хвалебствени материали. Можем само да се учим.