Не, няма да си говорим за филма с участието на Уил Смит, макар че лентата си я бива. 
По-скоро покрай посещението на моята позната със съпруг немец, за които ви разказах по-миналия път, вдъхнових се за размисли и страсти как на Запад хората са всъщност по-диви и разкрепостени от нас, българите. Вярно, че у нас купонът е 24/7, винаги се отделят първо пари за ядене, пиене и софри и чак след това за всичко останало, но пък постоянно се ръководим от „какво ще кажат хората“…
Така например с Ханс и Мария отидохме в известен столичен Irish Pub, където пуснаха една от любимите банди на Ханс и човекът стана да си танцува и да се радва на момента така, както сърцето му казва, без задръжки и притеснения. Всъщност, когато човек се наслаждава на момента и не пречи на никого, изобщо понятия като „задръжки“ не трябва да фигурират никъде в изречението. Ние, на свой ред, пляскахме и се забавлявахме също, докато не дойде сервитьорът и не ни помоли да бъдем по-тихи и да не танцуваме, ако можело, защото ме смущавали клиентите. Ами ако искаш да ти спокойно и „несмутително“, отиди на църква или в ресторант!
Ето тази праволинейност никога няма да мога да разбера, а не съм сигурен, че и искам… Хем веселбата е в кръвта на балканските народи, хем понякога сме герои от „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин.
Забавлявайте се, наслаждавайте се на всеки момент и другите точно за това са си други, а вие и вашата душевна хармония са си изцяло ваше задължение!