Помните ли циганска баница? Онази филия хляб, която наръсвахме с олио, сол, чубрица и червен пипер. А сега затворете очи. Какво ще кажете за мекици с пудра захар, а за диня със сирене или принцеса с разтичащ се златист кашкавал. И накрая любимото ми – питка с масло, при това още докато е топла, така че маслото да се разтопи и да остави мека диря по ароматния хляб. Ммммм… 🙂
Сега като се замисля именно сиренето, кашкавалът и маслото са продуктите, чиито вкус от детството няма да забравя. Само като си помисля и ми се дояжда. Тогава баба ми и дядо ми купуваха краве мляко, току-що издоено, заквасваха по различен начин в големи тенекета и чакахме месец и отгоре за най-добър краен резултат – бяло саламурено сирене, твърд и много жълт кашкавал, а маслото… дълго време си мислех, че такова няма да открия и опитам никога повече. До днес. Толкова съм завладян от вълнение, че няма как да не споделя в блога откритието си.
Всички знаем, че по магазините масово са пуснали млечни продукти, които за жалост нямат нищо общо с онова, което ядохме едно време. А е много жалко, защото именно сирене и кашкавал се купуват непрекъснато. Това са най-консумираните стоки в нашия бит. В един дом може да няма много, но задължително хляб, мляко, сирене, кашкавал и някакъв колбас ще се намерят. Напоследък се увеличи и консумацията на масло, след като спадна популярността на маргарините. И няма лошо, защото натуралното масло придава несравним с нищо вкус на всички ястия, при това е далеч по-здравословно.
Та в търсенето на продукт, който да отговаря поне донякъде на спомените ми, тъкмо днес най-после останах доволен. Има една фирма на пазара, която буквално ме пренесе в детството. Продуктите на Lacrima за моя изненада се оказаха онова, което помня от летата, прекарани на село. Бяло и зряло сирене, твърд и жълт кашкавал, точно както трябва да бъде. В момента съм си нарязал, бодвам си и се наслаждавам докато пиша.
Чета, произвеждат ги в мандра в Пазарджик по традиционна рецепта. Вкусът наистина е превъзходен, а цените са достъпни за всеки джоб.
Колко хубаво е да виждам, че традицията бавно и постепенно се завръща, че на пазара сред множеството изкуствени продукти има и такива от висок клас, които могат да се наредят до онези вносните, които толкова сочим като еталон за качество.