Преди няколко дни гръмна чутовен скандал из медиите, защото в складовете на БЧК бяха намерени тонове боб с гъгрица, както казва народът. Предполагам, всеки от вас знае какво е това, защото понякога при неправилно съхранение и в домашни условия се завъжда това насекомо. Ситуацията е следната: по програмата “Благотворителност”, която, доколкото знам, е европейска програма на хора с ниски доходи се раздават пакети с хранителни продукти. Стана ясно, че най-вероятно операторът по програмата няма вина, че бобът е заразен някъде в чужбина, че тая гъгрица не е опасна за здравето на хората, но ще бъде подменен с нормален. Покрай тази шумотевица обаче на мен ми направиха впечатление две неща. Първото беше, че министърът на земеделието изрази учудване как някакъв си боб може да предизвика такъв обществен и медииен резонанс. И второто беше един репортаж по националната телевизия, ако не се лъжа. В централните новини излъчиха материал, в който репортерката беше издирила възрастна жена, която от дълги години е потребител по въпросната програма “Благотворителност”, и я попита за мнението й за боба и за гъгрицата, и не повярвах на ушите си, че жената каза наистина това, което каза: какво толкова, на подарен кон петалите не се гледат. Нормално е и на всеки доставчик може да се случи да внесе некачествена продукция, без самият той да подозира това, нормално е и, както ще се случи сега, да я подмени – във всеки бизнес има рискове. Не мисля обаче, че е нормално в една отчаяно бедна държава като нашата министърът и социално слабите да са на едно и също мнение.

Google+ Comments