Да напомняме ли?

napomОт известно време обмислям да си сменя работата – за по-добре платена естествено. И в тази връзка оглеждам обявите. Има една доста мощна фирма, която очевидно в момента разширява дейността си и пускат постоянно обяви, че набират хора. По моя преценка покривам на 100 процента изискванията им, кандидатствах един-два пъти, но така и не ми се обадиха. После се сетих, че мои много добри приятели от години работят с тази фирма и са доста близки с шефовете. Не им се обадих специално, но една вечер, при регулярното ни излизане, обясних за какво става въпрос и помолих, ако и когато им е удобно, да кажат една-две добри думи за мен, защото си мисля, че когато някой познат гарантира, че си съвестен и работлив, винаги кандидатурата тежи повече.

Доста говорихме, даже обсъждахме какво точно мога да предложа като квалификация, на кого точно да кажат, за да има повече шанс. Нормални за такива случаи подробности.

Оттогава два месеца. Нито те са споменали дали са попитали, нито аз ги питам – за да не ги карам да се чувстват неудобно.

Ама споделих с един приятел, който от години работи като учите по бойни изкуства в Гърция. Той вика: абе трябва да ги подсетиш, може да са забравили. И ми обясни, че и той така, понеже сега в Гърция като е криза изключително трудно си намира работата, бил доста настойчив, не се срамувал да поиска услуга, напомнял.

Сега, честно да си кажа, аз много не ги умея тия работи, пък и се питам и редно ли е, като си казал веднъж, да притесняваш пак хората. Има хиляди причини, поради които може да не са попитали и да им е неудобно да споделят.

Въпросът е дали все пак приятелят ми от Гърция не е прави и как е редно да постъпим в подобни ситуации. Не че в моя случай отговорът е от огромно значение – деликатен съм и питам само веднъж. 🙂

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *