Киното и телевизията заеха доста голяма територия в живота ни, но нито един филм или което и да е телевизионно предаване не може да замени усещането, което остава, след като си бил зрител на реална театрална постановка.
Театърът е доста древно изкуство и посланията, които предава трудно могат да се постигнат дори и от най-добрия филм на Холивуд.
Постановката, която доста ме развълнува и остави траен спомен в съзнанието ми е Дон Жуан, направена въз основа на известната пиеса на Жан-Батист Молиер.
Името на Дон Жуан е всеизвестно из литературата и описва героите, които са най-добрите прелъстители и любовници, но никога не остават в трайна връзка.
Та и в тази постановка всеизвестните му качества не правят изключение. Нарцистичен, егоцентричен, отдаден главно на любовни нетрайни приключения – образът на известния литературен герой беше пресъздаден страхотно от актьора, който изпълняваше ролята му. В края на този живот, лишен от отговорности и изпълнен само с бохемски развлечения, прословутият любовник бива изоставен дори и от верния си слуга и приятел.
Гледала съм различни филмови адаптации на тази пиеса, но нито една не може да се сравни с театралната постановка. Емоциите, които излизат от актьорите, начинът, по който са представени сцените, музиката, репликите и въобще цялото усещане си заслужава.
Препоръчвам,когато можете да си откраднете малко време за развлечение да не го оползотворявате пред телевизора, а да отидете на театър. Дори и да не присъствате на точно тази постановка, а на някоя друга, със сигурност няма да останете разочаровани.