Има хора, които злоупотребяват с хляб. И аз съм един от тях. Организирам се в определени периоди и ограничавам консумацията му до някакви здравословни нива. Но явно организмът ми (а може би и психиката) си търси компенсацията за пропуснатите ползи и след тези периоди на въздържание идват дни на безконтролна злоупотреба.
Е, след толкова лутания стана ясно, че няма как да стана разумен в употребата на хляб, затова реших, като прекалявам, поне да го правя с по-здравословни представители на това семейство. И реших – ще си избера някакъв диетичен вариант, с различни екстри като фибри, добавки на витамини, семки, ядки и прочие полезности за организма. Да, ама още на проучвателния етап се стреснах – напишете черен хляб в интернет, и ще излезе стряскаща информация за вредни добавки и оцветители, които слагат в преработен стар бял хляб, за да заприлича на диетичен черен, за утайката от кафе и други подобни по-добре да замълчим. Толкова стряскащо, че на този фон и най-въздушният, очевидно снабден с доволно количество набухватели, бял заводски хляб ще ви се стори като продукт от щанд за биопродукти.
И тъкмо бях решил след тези разкрития, че ще си я карам постарому, минавайки покрай една квартална фурничка, на чиито витрини обикновено стоят вредности като еклери и наполеонки с мазен крем и други подобни, ме лъхна аромат на прясно изпечен хляб. Започнали да го пекат от няколко седмици. Едни малки правоъгълни самунчета – като някогашния селски хляб, ама по-дребен. Бял, ръжен и царевичен. Попитах истински ли е – продавачката отвърна: не може да е по-истински. Така се и оказа – дебела хрупкава кора, а вътре набита и месеста част, както трябва да бъде. Да ви казвам, че усещането да ядеш такъв продукт, дето го е пипала човешка ръка, а не машина, е незаменимо – няма смисъл. Само се питам тия дни – кога ще започне масовото завръщане към истинските неща. Към кварталните фурни, към сладкарничките, в които продават неща, приготвени на място и забъркани от сладкар, а не от някой заводски миксер. Сигурен съм, че е въпрос на време да се случи – защото всъщност това ще е завръщане към изначалната ни същност.