В последните дни още един бивш президент на България излезе от нафталина. По възможно най-срамния начин. След като Първанов в момента прави отчаяни опити да се реанимира политически, и Петър Стоянов реши да напомни за себе си. Като подкрепи Николай Бареков. Въпреки срамния начин, по който Стоянов излезе от голямата политика – ако си спомняте в един тв диспут той извади някакъв грозен компромат срещу Първанов, който дори отсъстваше от студиото, и това му коства победата, макар че социологическите проучвания категорично сочеха в тази посока – той все пак успя да запази в известна степен образа си на умерен и читав политик. Образ, който се срина само с едно негово действие от последните дни, при това огласено шумно, вероятно с неговото съгласие. Защото няма никаква основателна причина опитен политик като Стоянов да подкрепя очевидно политическо недоразумение като Бареков, освен ако не прави услуга на някого. А то не е много трудно да се досетиш на кого – на този, който създаде Новия политик и който го крепи финансово.
Но ако се дистанцирам от конкретния случай и направя едно по-общо наблюдение, какво се оказва – че един Желю Желев се държи като истински бивш държавен глава след като приключи с президентстването – така, както го правят в цивилизования свят.
Ами не може след като веднъж вече си бил надпартиен баща на нацията, да се върнеш назад към партийността. Не може да правиш политически проекти, които да подпомагат или да сриват партията, която те е крепила два мандата на най-високия държавен пост. Не може да даваш подкрепата си на очевидна подлога на политическото и икономическо задкулисие. Но очевидно у нас всичко може.
Иначе по отношение на Стоянов, напълно подкрепям доста сполучливото заглавие в един сайт – препратка към слогана на предизбоната му капания -Той е.
Е, заглавието на статията е: Той беше…