Отказана помощ

Да ви кажа, покрай тия постоянни телефонни измами, кражби по улицата и други такива посегателства възрастните хора са станали много наплашени и недоверчиви. Смятам, че съм с много добро възпитание и заслугата за това е на майка ми – още от малък ме научи, че когато видя по-възрастен човек от мен трябва да помогна, научи ме да  поздравявам  съседите, а не да ги подминавам като малка гара, ако в градския транспорт видя възрастен човек или бременна жена, които са прави, да предложа мястото си веднага. Та на Разпети петък през деня си вървя по улицата – бях тръгнал до кварталния супермаркет – и гледам една доста възрастна жена, превита под тежестта на празнично напълнените си пазарски чанти, едвам престъпя. Приближих до нея и докато я питах дали иска да й помогна, направих неволен жест, за да хвана чантите й и да я освободя от очевидно непосилната й тежест. Тая жена така се изплаши, погледна ме ужасено и почти ме изблъска – само дето не се развика за помощ. Обясних й, че само съм искал да й помогна, но жената гледаше толкова уплашено, че едва ли разбра какво й казвам. Веднага искам да уточня за тези, които се съмняват, че видът ми е съмнителен, че съм съвсем нормално и прилично изглеждащ млад човек – сравнително късо подстриган, с ясен и открит поглед, спортно облечен. Та така предпразнично се поразмислих от тая случка колко трябва да е наплашена тая жена, не съвсем неоснователно, от дебнещите я по улицата опасности, че така панически да откаже помощ, от която очевидно се нуждаеше.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *