Накратко – от месец-два ме мъчи безсъние. От най-гадния вид. Дето ти се спи, заспиваш за час и после се ококорваш, а в главата ти се блъскат проблеми и мисли от деня. Нито да станеш, нито да заспиш. И така докъм четири-пет часа сутринта, когато неусетно се унасяш. Към шест, разбира се, звъни алармата на будилника или джиесема, а ти си изтощен като след размазващ физически труд.
Да ви обяснявам, че след подобна нощ, денят ти е непълноценен и работиш наполовината на възможностите си, при това като полагаш огромни усилия, няма смисъл. Всеки, който е минавал през подобни безсънни периоди, го знае добре.
Пробвах с различни билкови таблетки, минах и на малко по сериозни – промяна никаква. Позамислих се какъв може да е генезисът на това неприятно нощно ококорване, нищо не ми дойде наум – нямам сериозни притеснения или вълнения нито в личен, нито в професионален план. Явно период някакъв. Реших обаче, че трябва да се вземат мерки, и понеже се оказаха доста успешни, споделям челния си опит.
Първа мярка. Последното кафе, което пия за деня, е най-късно в два часа следобед. Без компромиси в това отношение.
Втора мярка – след пет часа не позволявам на никого да ме занимава с проблемни ситуации и въобще неща, които могат да ми докарат тревожност. Опитвам се, доколкото това е възможно, служебната проблематика да я закачам на вратата на офиса.
Трета мярка – не лягам в обичайното досега време, въпреки че традиционно ми се доспива около десет-единайсет. Докарвам се до пълно изтощение – до това състояние, на което му се казва: плаче ми се за сън. Вярно – пак не ми се събират повече от пет-шест часа сън, но поне е пълноценен и максимално изтеглен към часа, в който алармата се включва.
Е, това е опитът ми. Ако и вие имате подобни проблеми – пробвайте. Дето е речено, от опит глава не боли. Ама от безсъние – много боли.