Момчето си отива

Не че разбирам много от външна политика, ама текат едни процеси в Европейския съюз, които даже и аз, който нямам никакви претенции на разбирач в тая посока, не мога да не забележа и да оценя по някакъв начин. Смятам, че това, което се случи във Франция, е показателно като тенденция за Европа и много скоро ще се случи и на други места. А какво се случи? Спечели кандидатът на френските социалисти Оланд, оставяйки съперника си Саркози само с един мандат – нещо, което в политическата история на Франция не се беше случвало от много години. И това би трябвало да е знак. И вероятно е силен знак – но за силните политиците, които разбират от знаци и могат да направят правилните изводи от случващото се. Очевидно, даже и народи, които кризата не засегна толкова сериозно, драматично и продължително, колкото нас, не са съгласни да понасят на гърба си арогантната и антисоциална политика на тандема Меркел и Саркози на постоянно и безконтролно затягане на коланите в името на някаква настояща или бъдеща финансова стабилност. Финансовата стабилност на Меркози е нещо като обещание за сладък живот след смъртта. Ама хората си искат живота днес и сега, не им искат безсмъртието. И французите, които винаги са били свободолюбив и прогресивен народ, лакмус за посоките и тенденциите в световната история, и тоя път заявиха мнението си много ясно – хората имат нужда от повече социална справедливост. И част от тая справеливост е лявото и дясното от време на време да си сменят местата – най-малкото за да могат да бъдат похарчени парите, натрупани от рестрикциите на десните:)

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *