Тия дни попаднах в една доста разнородна компания – и като образование, и като местожителство, и като занимание. Та между хората от компанията имаше и представител от Клисура. И от дума на дума стана ясно, че на Първи май ще правят по стара традиция възстановка на сцени от Априлското въстание. От историческия музей в града се вадят автентични четнически костюми и дрехи от онова време и самодейци от града правят възстановка на най-популярните от историята сцени като пукването на черешовото топче, писането на Кървавато писмо и т. н., които поставят началото и са част от славната Априлска епопея. Покани ни момчето да отидем и разбира се, разбрахме се цялата компания, че на 1 май сме в Клисура, казват, усещането било неповторимо. Ще разказвам. Аз обаче за замислих, а и от компанията се чуха такива гласове, за смисълът на подобни възстановки. Ами смисълът е в потребността. Не се сещам в тия години на апатия към всичко кой би се захванал да репетира цяла година – защото казват подготовката и репетициите са почти през цялата година, – ако няма истински усетена потребност и нужда да го прави. А това че в Балкана и Подбалкана витае един друг, свободолюбив и революционен дух и хората са подвластни на едни много по-силни родолюбиви традиции го е показала и историята. Другият смисъл е паметта. Очевидно е, че на хоризонта не се задават смислени и значими неща, очевидно е, че и значими личности няма. Звучи песимистично, но е факт. Добре е поне, че има накъде да погледнем. Нищо че е назад – важното е да е стойностно.