Лъжата – Добре съм!

Почти не минава и ден, в които да не ни попитат как сме, а на дежурния въпрос ние отговаряме с дежурен отговор – Добре съм! Това е всекидневно срещана лъжа, която

Добре съм!

се използва от цялото общество и всички си знаем, че това толкова лесно изречено добре, не е никак на добре. Все пак какво да ни накара да се чувстваме добре? Прекрасната ни държава, добре платената ни работа, превъзходното ни здраве, чудесното бъдеще, което ни очаква, ако останем тук. В духа на всеки един български гражданин, ще кажа, че факторите, които ни карат да се чувстваме “добре” липсват напълно от ежедневието ни, което всячески ни притиска и обсебва със своите закономерности и условия. Затворени като в килия, ние сме длъжни да отговаряме с добре, защото утре може и да сме по-зле.

Мъжът и колите

Няма да отричам, че като повечето мъже и аз съм фен на колите. Естествено имам си и любима марка и тя е BMW. За мен това са най-стабилните и качествени коли. Цената поне е оправдана.Винаги съм харесвал BMW и никога не съм си променял мнението. Категорично това е моята кола.

След като изгледате това се надявам и вие да се “влюбите” в нея както аз. 🙂

Вярата в себе си

С течение на годините човек губи много неща, но едно е изключително важно да запази при себе си. Вярата! Вярата в положителния развой на нещата, вярата в собствените си сили и възможности. Колкото и банално да звучи, ярез положителната мисъл може да се постигне всичко. Пред себе си имам множество примери на хора, които постигат главозамайващ успех, не защото са се борили, а защото са вярвали, че те заслужават и могат да имат всичко, за което някога са маечтали. Естествено понякога губим тази убеденост, но точно за тогава има техники, които могат да ни я върнат.

Силата на музиката е голяма и не бива да я пренебрегваме, затова пуснете си това парче още веднъж и повярвайте, че точно вие сте тези шампиони, за които дори песни се пеят.

Взаимоотношенията между хората

Както знаете повечето мъже не си говорят много много върху върху подобни житейски проблеми. Затова тук ще си позволя да изкажа своето мнение върху точно тези въпроси. И тъй като ние хората сме същества, които живеят на групи,

Най-добрият приятел на човека

взаимоотношенията в тези групи са много важни. Повечето мнения, които съм чувал е, че мъжкото приятелство е много по-силно от женското, но според мен това е една заблуда. Мъжете се подкрепяме повече от жените, да, но в същото време много повече се предаваме един друг. Жените пък, от своя страна много повече си завиждат и съперничат, но когато става въпрос за нещо сериозно, те веднага се притичват на помощ помежду си. Колкото до приятелството между мъж и жена – то е изключително силно и стабилно, но в повечето случай е породено от непреодолими романтични чувства от страна на един от двамата. Ако не прерасне в любовен роман, може да се счита за едно от най-верните приятелства, въпроса е – до кога? Според мен единствения 100% верен приятел е кучето. Имайки предвид, че то е силно зависимо от стопанина си, приятелство може би не е точната дума. По-скоро става въпрос за превързаност, но поне може да се разчита на верността на животното.

Характерът на българския мъж

Аз съм един съвсем обикновен човек с неговите типично житейски проблеми и както все повече се убеждавам, не съм много по-различен от другите представители на мъжкия пол, живеещи на Балканите и в частност в България. Точно като всеки български мъж се оплаквам и обвинявам съдбата за живота, който ми е отредила, но за разлика от тях, аз поне пред себе си си признавам, че не съдбата ми е виновна, а същостта и обкръжението ми. За съжаление е много трудно да развиеш различна ценносттна система и личностно изграждане от това на връстниците и заобикалящите те хора. Истината е, че това е поредното ни оправдание, за да се задоволим с това, което имаме и да не се борим. Това е една ужасяваща черта на характерите ни и в редовете, които споделям тук, ще се опитвам всячески да я изкореня. Ако някой ме хване в негодувание срещу всички други, но не и срещу себе си, моля веднага да ме коригира. Колкото и да е трудно, ще се опитам да поема отговорност за живота си, вместо да седя и да се оплаквам с приятели.

Първи редове от Марин Иванов

Марин пише
Писанията на Марин Иванов

Аз съм Марин Иванов и благодаря, че си в моя блог. Тук ще четеш за позицията на един 28 годишен софийски младеж /още се смятам за такъв/. В моят онлайн дневник няма да ви спестя нищо. Възнамерявам за изразявам всичко така, както го виждам аз. Ако сте съгласни или не сте с моето мнение (и в двата случая) … изразете възгледите си с коментар, който можете да оставите към всяка една публикация. Ще съм ви благодарен да чуя и вашето мнение.

Засега толкова от мен. Очаквайте ме съвсем скоро с нов пост.

Поздрави!