Любов или пари

Напоследък много разсъждавам върху въпроса какво точно търсят жените в лицето на един мъж. Дали търсят любовта, човекът, с който да прекарат живота си, другар и приятел, или просто като го погледнат и бързат да проверят колко му е дебел портфейла или по-точно – банковата сметка. Понякога губя надежда, че  са останали свестни жени в тази държава. Толкова бракове по сметка, след това толкова разводи, а да не говорим и за онези, които просто се прикрепят към някой богат чичко като медузи и си източват толкова големи суми колкото, примерно, им трябва за нов силикон. Трудно е да се каже на какво се дължи този факт… Дали мъжете с поведението си накараха жените да се превърнат в евтини кукли или просто нещо се обърка по пътя на еманципацията. Труден въпрос, върху който въздействат много фактори, но най-вече смятам, че ценностната система и на двата пола почти се изгуби или пък така се трансформира, че не може да се нарече „ценност”.

Разбира се винаги има изключения. Онези красиви момичета, които са естествени, усмихнати, мечтателки, вярващи в голямата и вечна любов. Тези, които не те питат още с първото изречение дали имаш кола или каква заплата взимаш. Трудно е да намериш един такъв истински човек, но все пак не бива да спираме да търсим. Може би, когато дойде „сляпата неделя”, както казват много хора, парите престават да имат значение и остава само дълбоката и искрена любов.

Приятелите

Росен МариновВсе по-малко хора можеш да наречеш по този начин. Може би причината е начина на живот в България. От една страна е мизерията и немотията, която озлобява хората един към друг, а от друга страна скоростното развитие на компютърните комуникации. Това тотално разваля нивото на нормален социален живот. А както знаете – ние хората сме социални индивиди и имаме нужда да споделяме, черпим опит и т.н. Липсата на истински приятели обаче ни кара да се затворяме в една своя черупка и да изживяваме нещата сами. Мисля, че този проблем все повече се засилва и отчуждаването на хората е причина за липса на доверие у всеки, за страх от това да бъдеш предаден от човека, с който споделяш най-много. А това от своя страна води до едно неприятно лицемерничене и прикриване на истинската същност на човека. Аз, например, споделям лични неща с много малко хора, които смятам за най-близки, но винаги имам едно на ум и не казвам абсолютно всичко. Какво да правиш – малко български манталитет 🙂

Безалкохолните напитки

Кафе или чайЛично аз съм любител на кафето, въпреки, че казват, че влияело на нервната система и в големи дози въобще не е полезно. Чесно казано повече от две кафета на ден наистина е противопоказателно, пробвал съм и след третото кафе гледам с широко ококорени очи :). Та ако се пие с мярка всичко е наред. Това мога да кажа, че важи за абсолютно всичко останало, като може да изключим цигарите – в тях не мога да намеря абсолютно нищо полезно :). Имам един колега, който пие изключително много Кока Кола. Това също е много вредно, тъй като съм чувал, че разгражда лигавицата на червата и те изтъняват. От всичко изброено до тук може би чаят е най-безобиден, дори и в големи дози. Говорим за истински чай, понеже вече в повечето слагат оцветители и аромати, които са някава химия естествено. Но така и не се научих да пия чай сутрин – чай пия като повечето хора – при настинка – тогава лекуването протича с интензивно приемане на течности и плодове. А вие какво и кога обичате да пиете?

Цигарите

Отказах цигаритеТази напаст – цигарите, ми беше в съзнанието до преди 2-3 години. Преди да започна да пуша, което продължи няколко години, си мислех, че няма нещо, от което да не мога да се откажа и че всички пушачи преиграват като казват, че опитват и не успяват – “Просто не искате!” им казвах гордо аз. Но в последствие, когато реших, че и аз ще се направя на модерен и след като почнах да пуша по 1 кутия на ден, както стандартните пушачи правят, дойде момента, в който си казах, че ги отказвам. Да-да, ама не. Първия ми опит завърши неуспешно, тъй като имах лични проблеми и се заблуждавах, че чрез цигарите ще успея да ги превъзмогна и че ме успокояват. Вторият опит също не се получи, понеже тогава просто не исках :). Но след като започнах да усещам, че цигарите ми пречат на спортуването и въобще за какъв спортист можем да говорим ако пуши. Та след като видях, че нещата не отиват на добре казах твърдо, че няма да пуша и така до ден днешен. Така че, драги ми пушачи, не е проблема, че не можете, проблема е в амбицирането. Трябва да намерите една сериозна причина в живота си, заради която да откажете цигарите – било то финансова – всички знаем, че цигарите вече са си сериозен разход, било то за здравето – от него по-ценно няма. Успех на всички с отказването, с желание всичко се постига 🙂

На село

Животът на селоНе знам вие дали имате село, но аз за щастие имам и много се радвам от този факт. Къде да преживееш една истинска почивка, далече от проблеми, работа, шум на автомобили, кофти въздух, ако не на село. Е, можеш и на хотел при желание и средства, но аз съм свикнал да разпускам на село. През лятото къщата е прохладна, но зимата определено се иска нацепени дръвца за печката. Като цяло много ми харесва живота на село, стига да можех да изкарвам същата заплата – веднага бих се преместил да си живея там. Има не много малък двор, можеш да си посадиш зеленчуци, плодови дръвчета, асма. Уви, българските селца замират. В моето са останали само педесетина застаряли човека. Въобще няма млади хора или ако има са за малко – като мен за няколко дена на почивка. Просто не знам накъде върви България като така се занемарява селското стопанство – нямаме вече почти никакъв износ, а внасяме евтините и некачествените стоки на Европа. Надявам се да започнат да се усвояват проекти за развитие на селското стопанство със средства на ЕС, за да може българските села отново да имат поминък и да привличат повече хора.

Самочувствието

СамочувствиетоОстанал съм с впечатлението, че на повечето българи им липсва самочувствие. Това не е особено изненадващо с оглед на случващото в България, но не мисля, че трябва да се оставим на депресията и да се предаваме. Все пак народа ни е претърпял много повече страдания в миналото и сме оцелели и сме били горди, че сме българи. Когато приемем, че нещата са в наши ръце и спрем да се оправдаваме, че някой друг е виновен за грешките ни, може би тогава ще станем по-отговорни и ще постигаме успехи. А с успехите идва и самочувствието. А аз съм сигурен, че на всеки му трябва съвсем малко, за да види себе си в друга по-добра светлина. Да, държавата в момента е бедна, заплатите са ниски, цените са високи, но не сме останали гладни. В живота има и други неща, за които трябва да ни е грижа. Пък и както виждаме някои преуспяват, значи не е невъзможно. Защо преуспелия да не бъдеш ти. Вярата в себе си е най-важна, след това са настойчивостта и целеустремеността. Ако всеки преследва мечтите си, рано или късно шанса да ги постигне е голям. Като за начало може би трябва да се опитаме да мисли позитивно. Аз мисля, че с позитивното мислене ни се случват позитивни неща. А вие?

Развитието на технологиите

Технологиите в днешно време са набрали изключително високи скорости на развитие. Понякога имам чувството, че повечето създадени филми, в които сюжета е за бъдещето и който преди ни се е струвал неосъществим и фантастичен, скоро могат да станат реалност.

Чудя се да се възхищавам ли на тези творения, плод на развитието на науката, или да се плаша. Дано не се сбъдне доста често повтаряната фраза, че човечеството само ще бъде виновника за изчезването си.

Премеждия в университета

Проблемите на висшето образованиеВсе повече се убеждавам, че случилото се с мен продължава да се случва и с много други студенти, което пък от своя страна говори, че навсякъде българското висше образование е на едно и също ниво. Влизаш в университета развълнуван, жаден за нови знания, готов за голямото учене, знанията, които ще използваш в бъдещето за да изкарваш хляба си. И какво се получава в крайна сметка. За някои студентството е само купони и двулитровки с чипс, не се появяват на лекции, упражнения, на нищо. А ти си примерен, прилежен, учиш редовно, посещаваш всичко, което може да се посети, даже и на допълнителни неща (ако има). Идват изпити, напрегнат си, учиш много, потиш се, четеш, а същите тези индивиди, които досега не са посещавали нищо – за тях нищо не идва, те са спокойни. Идват книжките с нанесените оценки и ти леко намръщен от резултата, който примерно е Добър, виждаш резултатите на другите, които не са си мръднали пръста – петици и шестици. Това не мога да разбера при преподавателите, защо вече оценката не е израз на знанията. Това е идеалният начин да демотивираш студентите решили да трупат знания

Да поговорим за спорта

Спортуване
Подготовка за спорт

Като един средностатистически младеж, за какъвто се имам, смятам че спорта е важна част от нашето ежедневие. Поне 2-3 пъти седмично човек трябва да се погрижи както за формата си, така и здравето си. Без значение това какъв спорт сте си избрали да практикувате е важно да бъдете последователни и постоянни.
Всички знаем, че 1-2 тренировки, няма да ни направят по-фини или по-стегнати. Но пък след 4-6 месеца упоритост, се постигат забележителни резултати. И по-важното е, че човек се чувства много по-жизнен и енергичен.

Аз лично съм се отдал на разнообразни видове спортове. Не зная до колко е правилно, но аз съм си такъв – един ще ми омръзне. Поне два пъти седмично ходя на фитнес, веднъж в седмицата играя футбол с приятели, а между другото и някои по-леки спортове.

Очаквам предложения и от вас за по-нестандартни видове спорт. 🙂

Лъжата – Добре съм!

Почти не минава и ден, в които да не ни попитат как сме, а на дежурния въпрос ние отговаряме с дежурен отговор – Добре съм! Това е всекидневно срещана лъжа, която

Добре съм!

се използва от цялото общество и всички си знаем, че това толкова лесно изречено добре, не е никак на добре. Все пак какво да ни накара да се чувстваме добре? Прекрасната ни държава, добре платената ни работа, превъзходното ни здраве, чудесното бъдеще, което ни очаква, ако останем тук. В духа на всеки един български гражданин, ще кажа, че факторите, които ни карат да се чувстваме “добре” липсват напълно от ежедневието ни, което всячески ни притиска и обсебва със своите закономерности и условия. Затворени като в килия, ние сме длъжни да отговаряме с добре, защото утре може и да сме по-зле.