Характерът на българския мъж

Аз съм един съвсем обикновен човек с неговите типично житейски проблеми и както все повече се убеждавам, не съм много по-различен от другите представители на мъжкия пол, живеещи на Балканите и в частност в България. Точно като всеки български мъж се оплаквам и обвинявам съдбата за живота, който ми е отредила, но за разлика от тях, аз поне пред себе си си признавам, че не съдбата ми е виновна, а същостта и обкръжението ми. За съжаление е много трудно да развиеш различна ценносттна система и личностно изграждане от това на връстниците и заобикалящите те хора. Истината е, че това е поредното ни оправдание, за да се задоволим с това, което имаме и да не се борим. Това е една ужасяваща черта на характерите ни и в редовете, които споделям тук, ще се опитвам всячески да я изкореня. Ако някой ме хване в негодувание срещу всички други, но не и срещу себе си, моля веднага да ме коригира. Колкото и да е трудно, ще се опитам да поема отговорност за живота си, вместо да седя и да се оплаквам с приятели.

Първи редове от Марин Иванов

Марин пише
Писанията на Марин Иванов

Аз съм Марин Иванов и благодаря, че си в моя блог. Тук ще четеш за позицията на един 28 годишен софийски младеж /още се смятам за такъв/. В моят онлайн дневник няма да ви спестя нищо. Възнамерявам за изразявам всичко така, както го виждам аз. Ако сте съгласни или не сте с моето мнение (и в двата случая) … изразете възгледите си с коментар, който можете да оставите към всяка една публикация. Ще съм ви благодарен да чуя и вашето мнение.

Засега толкова от мен. Очаквайте ме съвсем скоро с нов пост.

Поздрави!